Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Гъндалийну седна; бършеше снега от лицето си, забравил унизителната поза.

— Това ще експлодира… — Той посочи с ръка, без да е сигурен дали ще го разберат. — Помогнете ми да го измъкна, не остава много време! — Гъндалийну се изправи на крака и тръгна към патрулния апарат, но един номад стигна преди него, изправи се с парализиращия револвер в ръка и усмивка на задоволство заигра на лицето му.

— Онзи не става вече за нищо. Вътре е много горещо. Забрави за това. — Олюляващото се дуло на револвера изведнъж се насочи към гърдите на Гъндалийну. — Щрак и ще бъдеш парализиран, полицай! — От добре опакованата фигура се чу младежки смях.

Гъндалийну спря и погледна тийнейджъра и дулото на револвера.

— Той не е мъртъв, той е ранен! Той е жив, трябва да го извадим оттам… — Дъхът му се превърна в бял облак и полепна по лицето му.

Двама души го хванаха и започнаха да го теглят настрани от горящия апарат. Тийнейджърът ходеше важно зад него и се кикотеше всеки път, когато краката му пропадаха под кората на снега.

— Не! Не можете да направите това. Той е жив, дявол да ви вземе, жив ще изгори вътре!

— Радвай се тогава, че си зрител, а не си при него. — Първият мъж се ухили до него. Те го заставиха да отиде с тях до една оголена стена, където бяха скрили шейните си. Там всички спряха и клекнаха да гледат. Двамата мъже все още го държаха здраво, като го заставиха да се обърне заедно с останалите. Сега той виждаше ясно летателния апарат. Гъндалийну вдигна нагоре глава, душата му се изпълни със синевата на небето и той отправи молитва към боговете.

Но небето беше пусто и в пустата бяла тишина на замръзналия Зимен свят една слънчева топка от мощна светлина отне зрението му, а последвалият взрив го лиши и от останалите му сетива.

Загубата на съзнание бе последвано от болка в израненото му тяло. Гъндалийну лежеше проснат на един объл камък, докато номадите се движеха наоколо, шушукаха и го сочеха с пръст. Един от тях нервно се изсмя. Паметта на Гъндалийну се проясни и той си спомни защо се смееха… наведе се напред и повърна в отъпкания сняг.

— Изпратиха те да ни убиеш, а ти дори не можеш да понасяш гледката на смъртта! — Един от номадите застана до него и го заплю. Слюнката се залепи униформеното му палто. Гъндалийну я гледаше как замръзва. Той вдигна глава. Усещаше как студът гори дробовете му, съзнаваше, че току-що върху него бе плюл варварин, един нещастник, който не бе достоен да се докосне до най-ниско стоящия неквалифициран на Кареумов.

Той се хвана за скалата и като се опираше по нея несръчно и вдървено, успя да се изправи. Изкрещя, разтреперан от гняв:

— Вие сте арестувани за убийство и грабеж. Трябва да ме върнете на звездното летище, за да ви връча обвиненията. — Като чу думите си, той почти не можа да повярва, че ги бе казал.

Една стара жена го гледаше недоумяващо и избухна в неприличен, обвит в снежен облак смях, като обгърна с ръце корема си. Останалите бандити започнаха да го заобикалят.