Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Аз казвам да го убием сега, шаман — обади се друга жена. — Да го убием по жесток начин. Тогава другите чужденци няма да смеят повече да идват тук.

— Ако ме убиете, те няма да престанат да идват, докато не ви намерят! — Гъндалийну пристъпи напред и видя как два ножа изскочиха от скрити ножници. — Вие няма да можете да убиете един полицейски инспектор, без да останете ненаказани. Те няма да спрат, докато не ви намерят. — Той знаеше, че говори това само за собствено успокоение. Почувства неубедителността на лъжливите думи, знаеше, че другите също я почувстваха. Започна да трепери.

— А кой някога ще разбере какво се е случило? — Старата вещица отново се ухили, зъбите й бяха бели като сняг. Той се питаше нелепо дали не бяха изкуствени. — Ние можем да хвърлим трупа ти в някоя пукнатина и ледът ще смели костите ти. Дори всичките ти богове никога няма да могат да те намерят! — Изведнъж тя вдигна предмета, който висеше отстрани на кръста й, и го мушна в него в гърдите, избута го обратно към скалата и изсумтя: — Ти си мислиш, че можеш да ни преследваш на собствената ни територия, чужденецо? Аз съм Майката. Земята е моят любовник, скалите, птиците и животните са ми деца. Те ми говорят, аз разбирам техния език. — Умопомрачение превърна очите й в порцеланови топчета. — Те ми казват как да ловя ловеца. И те желаят жертва, желаят приношение.

Гъндалийну погледна дългата, светла метална тръба, която го прикова към ледената скала и преди очите му отново да се замъглят, разпозна в нея полицейска електронна факла. Той стоеше с достойнство и с усилие на волята контролираше реакциите си, когато старата вещица бавно се отдалечи. Другите също тръгнаха след нея, извън обсега на отражение на електронния лъч. Оставиха го сам в кръга от светещ сняг. Устата го болеше, дробовете му се разкъсваха от студения въздух. Сега всяко поемане на въздух можеше да бъде последно, но в ума си той не виждаше никакви сцени от живота, никакви дълбоки откровения от универсална истина… в този последен миг не чувстваше нищо. Въобще нямаше нищо.

Старата жена повдигна тръбата и натисна спусъка. Гъндалийну се олюля, но изстрел не последва. Навреме отвори очи и видя как жената натисна отново и отново спусъка, без да има резултат. Тя гневно промърмори нещо и разтърси тръбата. Ругатни от разочарование се чуха и от кръга на злобната тълпа свидетели.

Той пристъпи напред неуверено, протегна ръце.

— Дай… позволи ми да я поправя.

В избелелите й сини очи се изписа учудване. Тя дръпна тръбата към себе си.

Гъндалийну стоеше търпеливо с протегнати ръце и обърнати нагоре длани.

— Блокирала е. Случва се от време навреме. Ако ми я дадеш, ще мога да ти я поправя.

Тя се намръщи, но после изражението й леко се промени и тя кимна с глава. Сега той видя, че към него се насочиха два револвера: разбра, че не ще може да се спаси с бягство. Тя пъхна тръбата в ръцете му.

— Поправи я тогава, щом толкова ти се иска да умреш. — Тонът й подсказваше, че според нея той е полудял. Гъндалийну се запита дали наистина не е така.