![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Когато премиер-министърът е тук, а портата се затваря?… Те самите ще тръгнат, ще ни оставят в състояние на хаос, като знаят, че без тях така или иначе ще завършим в морето. Познавам ги… изучавала съм ги столетие и половина.
Той потисна своята съпротива с една въздишка.
— Ти ги познаваш по-добре, отколкото те самите се познават.
— Познавам всекиго така добре. — Тя стана от стола и най-после му позволи да я прегърне. — Дори теб.
— Особено мен. — Той прошепна думите в ухото й, като я целуна по врата, по шията. — Еъриенрод… моето тяло ти принадлежи. Ако искаш, с радост ще ти дам и душата си.
Тя докосна едно копче на бюрото си, отвори се врата, към по-подходяща стая. Докато влизаше в нея, тя си помисли с тъга:
„Аз вече я имам, любов моя.“
26
— Някъде под нас засякох топлинни лъчи, инспектор. — Пилотът Тий Пардий излезе от своето обичайно мълчание. — Приличат на хора. Покрай онази цепнатина, вляво. Скрити са зад един храст.
— Имат ли някакво оръжие? — Гъндалийну пъхна в един джоб на дебелото си палто романа за Старата империя и се наведе напред. Предпазният колан на патрулния летателен апарат го притисна през гърлото. Най-после, някаква работа… Той надзърна през челното стъкло, оглеждайки с невъоръжено око за хората, които бе открила тяхната мощна техника. Те търсеха крадци в този район, отдалечен на ден и половина път от звездното летище. В началото следата беше доста избледняла, но непрекъснато ставаше все по-ясна. Списъкът на изчезналите вещи включваше една каса с мощно портативно лъчево оръдие, собственост на полицията. Гъндалийну се чудеше как ли са успели крадците да се докопат до него. Обикновено номадите не бяха добре въоръжени, поради което се промъкваха крадешком и избягваха директните сблъсъци. Но те бяха така безмилостни, че биха избили съвсем хладнокръвно група случайно попаднали на пътя им чуждоземни. Искаше му се да вярва, че тази плячка не ще промени техния начин на действие.
Той отново погледна показанията на уредите на пулта за управление, когато Тий Пардий каза напевно:
— Да, сър! Най-после ги засякохме, инспектор. Долу са, на шейни. — Тий Пардий тихо се засмя. — Ще слезем ниско и ще ги накараме да се напикаят от страх. След това много лесно ще заловим тези обожатели на Майката. Така ли е, сър?
Гъндалийну отвори уста, за да изрази известни съмнения и тогава видя показанията на уреда, който светна с червения предупредителен сигнал: „Бързо се изнасяйте оттук!“
Той се пресегна през втрещения Тий Пардий и дръпна лоста за рязко издигане. Почувства как лостът трепна и отказа.
— Хайде…
— Инспектор, какво по… — Тий Пардий не можа да довърши, защото силен удар от директно насочена отдолу енергия ги тласна нагоре.
В съзнанието на Гъндалийну за момент се превъртя черно-бял образ. После свободното падане ги завъртя като лотариен билет. Летателният апарат беше спрял да функционира още във въздуха и те падаха, притегляни от безмилостната гравитация. На екраните на патрулния апарат се виждаха произволни светлинни фигури, а компютърът не реагираше на звукови команди. Ръката му инстинктивно се протегна към аварийния старт, Гъндалийну го натисна неколкократно, докато накрая вцепененият му мозък разбра причината, поради която нищо не работеше: лъчевото оръдие беше засегнало екрана на енергийния модул и нищо не можеше да се направи. Нищо. Тий Пардий стоеше с отворена от изненада уста като пластмасова кукла и издаваше някакъв звук, който по погрешка Гъндалийну взе за смях. Небето изчезна. Гъндалийну видя вълнообразната снежна повърхност и стърчащите голи черни скали като зъби на усойница, готови да ги посрещнат…
Паднаха в снега, преди да достигнат скалите, и това ги спаси. Снегът се разхвърча като заслепяващ облак перушина, притъпявайки удара, който го отхвърли така силно напред, че шлемът му се смачка в челното стъкло.
Гъндалийну лежа дълго, без да мърда, превит на две в прегръдките на предпазния колан. Чуваше да звънят звънчета, без да може да отвори очи или да издаде звук. Знаеше, че има нещо важно, което трябва да каже, да съобщи, но нито устата му, нито мозъкът му можеха да намерят формата и начина да сторят това. Беше му горещо в кабината, което му се стори странно, тъй като бе зарит в снега. Погребан. Погребан. Мъртъв и… Той стисна очи, боляха го. Нещо миришеше неприятно. Въздухът беше лош, миришеше на изгоряло.
Очите му се насълзиха, отвори ги. Гореше изолацията. Това беше. Снежната лавина го заливаше, проникваше през прозорците.