Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
На 24 септември, сряда, Вануну настоя неговите наставници от „Сънди таймс“ да му позволят да излезе сам. Те се съгласиха, макар и неохотно. Въпреки това един от репортерите дискретно го проследи до Лестър скуеър. Там той видя как Вануну се заговори с някаква жена. Впоследствие вестникът щеше да я опише като „двадесет и няколко годишна, висока над метър седемдесет и три, закръглена, с изрусена коса, плътни устни, мека кафява филцова шапка, кафяв костюм с панталон от туид, обувки на висок ток, най-вероятно от еврейски произход“.
След малко те се разделиха. Когато се върна в хотела, Вануну потвърди пред човека, отговорен за сигурността му, че е срещнал „американско момиче на име Синди“. Каза, че възнамерява да се види с нея отново. Репортерите бяха разтревожени. Един от тях каза, че появата на Синди на Лестър скуеър е твърде голямо съвпадение. Вануну отхвърли притесненията им. Каквото и да му беше казала Синди, то беше достатъчно, за да го накара да желае да прекара по-дълго време с нея — и то не в Лондон, а в апартамента на „сестра й“ в Рим.
Бени Зееви и четирима други катци на Мосад бяха сред пътниците на самолета, с който Черил и Вануну отлетяха за Рим. Двойката взе такси до апартамента в старинната част на града.
Вътре ги чакаха трима катци на Мосад. Те се нахвърлиха върху Вануну, надвиха го и му инжектираха парализираща субстанция. Късно същата нощ пристигна линейка и той беше изнесен от сградата на носилка. Катците с притеснен вид довериха на съседите, че техен роднина се е разболял. Черил се качи в линейката, която незабавно потегли.
Колата напусна с шеметна скорост Рим и се отправи надолу покрай крайбрежието. На предварително уговорено място ги чакаше моторница. Вануну беше прехвърлен на нея. Моторната лодка го откара до товарен кораб, пуснал котва недалеч от брега, в открито море. Качиха Вануну на борда му. Бени Зееви и Черил отпътуваха с него. Три дни по-късно, посред нощ, товарният кораб акостира на пристанището в Хайфа.
Съвсем скоро Мордехай застана пред опитните следователи на Наум Адмон. Това бе прелюдията към бърз процес, завършил с доживотна присъда при особено строг режим — в пълна изолация. Черил Бен Тов потъна отново в своя тайнствен свят.
Повече от единадесет години Мордехай Вануну прекара в единична килия, където Израел възнамеряваше да го държи и след 2000 година. Условията на живот бяха сурови: оскъдна храна и по час упражнения на ден. Останалото време той прекарваше в молитви и четене. Под натиска на международната общественост обаче правителството на Израел склони през март 1998 година Вануну да премине на по-лек режим. Въпреки това той продължава да бъде в списъка на Амнести Интърнешънъл, осъден заради убежденията си, а „Сънди таймс“ смята за свой дълг периодично да напомня на читателите си за него. Вануну така и не спечели нищо от разтреслата света сензационна новина, която бе предоставил на вестника. Макар през 1998 година той най-сетне да беше изваден от изолация, обжалването на присъдата от страна на неговите адвокати едва ли ще се увенчае с успех — шансът да излезе някога от затвора е нищожно малък.
Десет години по-късно, леко понапълняла, с небрежно поддържана коса, която се развяваше волно от морския бриз на Флорида, Черил отново посети Орландо, привидно дошла на почивка в „Уолт Дисни уърлд“ с двете си малки дъщери.
Когато през април 1997 година един репортер от „Сънди таймс“ я попита, тя не отрече ролята си в отвличането. Единствено изрази притеснение, че публичността „ще навреди“ на „положението й“ в Съединените щати.
На Ари Бен Менаше не му провървя особено. Беше станал свидетел как много добри хора идват и си отиват, станали жертва на несекващите манипулации в средите на израелската разузнавателна общност. Но и през ум не му минаваше, че и той ще бъде последван от същата участ.
През 1989 година той бе арестуван в Ню Йорк и обвинен в конспирация „в съучастие с други лица“, с цел да причини вреди на „Армс експорт контрол акт“. Обвиняваха ги, че се опитали да продадат военен самолет С–130 на Иран. В действителност самолетите бяха продадени на Израел.
По време на предварителното разглеждане на делото в съда правителството на Израел заяви, че „не познава“ човек на име Бен Менаше, от чиито услуги да се е ползвало. Той обаче представи досие, съдържащо указания от шефовете му от израелското разузнаване. Израелското правителство заяви, че това е чиста фалшификация. Бен Менаше представи пред съда необходимите доказателства в подкрепа на тезата си. Тогава израелското правителство заяви, че Бен Менаше е бил „преводач на ниско равнище“, нает „от израелското разузнаване“. Бен Менаше възрази, че по същество делото срещу него се води за продажбата на самолет, извършена с позволението както на израелското, така и на американското правителство. Той спомена за получено „разрешение за оръжейни сделки с Иран на стойност стотици милиони долари“.