Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Всички тези ограничения се подсилвали и от ограничените цели на войните, които надали можели да се определят като въпроси на живот и смърт за политическите режими, които ги предизвиквали. Съществувало неписано споразумение, въз основа на което войните не трябвало да бъдат довеждани до момент, в който едната армия постига тотално превъзходство над другата, или пък унищожава напълно противника си. Това споразумение се подсилвало чрез средството, известно с подвеждащото определение „баланс на силите“ — подвеждащо, защото както тогава, така и сега, то изобщо не означава, че установяването на постоянно равенство на силите между държавите или съюзите ще доведе автоматично до мир. Балансът на силите по-скоро означава, че всяка държава или съюз, чиято военна мощ нарасне дотолкова, че да застраши сигурността на останалите, автоматично ще се сблъска с друг съюз, достатъчно голям, за да сподави амбициите й за надмощие. А механизмът, благодарение на който тази система работи, се нарича война.
Налага се изводът, че в определен смисъл Европа е обединено политическо пространство вече в продължение на повече от 350 години — от края на Тридесетгодишната война насам. Почти всички големи войни, независимо от конкретния си повод, много бързо са се разпространявали, за да обхванат всички велики сили на съответното време — и това е една от дефинициите на световната война. През XVIII век в географски смисъл вече съществуват световни войни — например по време на Седемгодишната война сражения са се водили навсякъде по света, с изключение на Австралия. След мирното споразумение най-големият победител от войната — Великобритания, печели Канада, Сенегал и някои от Карибските острови. Освен това тя успява да запази за себе си повечето от плодовете на военните победи на Клайв в Индия, но е принудена да върне Куба, Филипините и Аржентина на Испания. Единствените аспекти, съобразно които този военен конфликт не отговаря напълно на съвременната дефиниция за световна война, са недостатъчната степен на поражения на системите за убиване и обема на понесените жертви.
Създаването на големите презокеански кораби — най-големите и най-сложни машини, измисляни някога от човека, дава възможност на европейците да установят контрол над народите в двете Америки през първата фаза на периода на колониалната експанзия — XVI и XVII век, но завоюването на Западното полукълбо не изисквало кой знае какви технологии и организация. Изобилието от епидемични болести, появили се в огромните, пренаселени градове на Евразия през последните десет хиляди години, бързо опустошава местното население на двата континента, още преди да е изстрелян и залп. Европейските коне ги ужасявали, а методичната евразийска безпощадност на завоевателите ги довежда до пълна пасивност. Всяка друга цивилизована държава — Османската империя в
Близкия изток, Могулската империя в Индия или Китайската империя — не би срещнали абсолютно никакви трудности в под-чиняването на народите в двете Америки, стига да разполагаше с необходимите кораби и търговски инстинкт, които да ги отведат там. Към 1683 година военните технологии и организация на мюсюлманския свят са все още относително съизмерими с тези на християнска Европа — факт, който се доказва от способността на Османската армия да обсади Виена, разположена на средата на пътя между Истанбул и Париж.
На този исторически етап е също така вярно, че европейската власт в други части на света рядко успявала да навлезе в сушата по-навътре от един оръдеен залп — корабите им били непобедими, но същото не може да се каже за армиите. Оръжейните технологии през следващия век и половина също не напредват кой знае колко. Пушките кремъклийки, използвани по време на битката при Бленхайм през 1704 година, почти с нищо не се различават от онези, използвани в европейските армии през 30-те години на XVIII век. Същото важи и за артилерията, военните кораби и почти всички други категории оръжия. Ала строгата дисциплина и безмилостно ефективната организация, която европейците привнасят към използването на тези оръжия, както и бързо нарастващите им богатства, ги правят почти недосегаеми. Към XVIII век и други части на цивилизования свят започват да падат под европейско владичество — британците окупират по-голямата част от Индия, а границите на Османската империя започват да се стесняват под натиска на Австрия и Русия.
Следователно на европееца от последното поколение преди френската революция войната вероятно се е струвала поносимо зло, а може би дори и благоприятно явление, тъй като съвършенството, което европейците постигат в модерното изкуство на войната, много бързо я прави владетел на целия свят, при това — на относително ниска цена в пари и човешки живот. Непрестанните войни в границите на самата Европа надали могат да бъдат разгледани в същата светлина — хубавото е, че поне са на ограничени територии. Само шепа са областите, имали нещастието да представляват военен кръстопът от време на време да понасят сериозни поражения (например по време на