Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
В същия миг вятърът опъна неизвестния флаг, Еъртън грабна далекогледа, който Пенкроф беше оставил, загледа се и прошепна глухо:
— Черен флаг!
И наистина черен флаг се развяваше на флагщока на брига и вече с право можеха да смятат кораба за подозрителен!
Правилни ли бяха предчувствията на инженера? Пиратски ли беше този кораб? Не се ли занимаваше с разбойничество в южния край на Тихия океан и не съперничеше ли на малайските праоси, който още върлуват там? Какво търсеше край остров Линкълн? Не виждаше ли в него неизвестен, непознат бряг, където можеха да се укрият откраднатите стоки? Или пък търсеше пристанище, за да се приюти през зимата? Нямаше ли опасност почтеното владение на преселниците да се превърне в свърталище на злодеи, в нещо като столица на тихоокеанските пирати?
Не губиха време в приказки.
— Приятели — каза Сайръс Смит, — корабът може само да проучва крайбрежието! Екипажът му може да не слезе на брега! Има такава вероятност. Както и да е, ние трябва да направим всичко възможно, за да скрием присъствието си тук. Мелницата на възвишение Обзор лесно може да ни издаде. Наб и Ейртон да идат да свалят крилата й. Да прикрием с по-гъста зеленина и прозорците на Гранитния дом. Никакъв огън! Нищо да не издава, че на острова има хора!
— А корабът ни? — попита Хърбърт.
— О! — отвърна Пенкроф. — Той е добре прикрит в Порт Балон и мисля, че тия мръсници няма да го открият!
Нарежданията на инженера бяха изпълнени веднага. Наб и Еъртън се качиха на възвишението и заличиха следите от всякаква постройка. Докато те се занимаваха с тая работа, другарите им отидоха до Якамарската гора и се върнаха с много клони и лиани, което отдалеч щяха да изглеждат като естествена зеленина и по тоя начин щяха да прикрият прозорците на Гранитния дом. В същото време приготвиха оръжието и бойните припаси, така че да могат да ги използват веднага, ако изведнъж ги нападнат.
След като взеха всички мерки, инженерът каза с глас, който издаваше, че е развълнуван:
— Приятели, ако тия мръсници се опитат да завладеят остров Линкълн, ще го браним, нали?
— Да, Сайръс — заяви дописникът, — и ще умрем до един за него, ако се наложи!
Инженерът подаде ръка на другарите си и те я стиснаха сърдечно.
Единствен Еъртън остана в своя кът и не се присъедини към преселниците. Може би той, някогашният престъпник, се смяташе още недостоен!
Сайръс Смит разбра какво ставаше в душата на Еъртън и пристъпи към него.
— А вие, Еъртън, какво ще правите? — попита той.
— Ще изпълня дълга си! — отвърна Еъртън.
После застана на прозореца и се загледа през зеленината.
Сайръс Смит гледаше много разтревожен черния флаг, който се развяваше на съмнителния кораб. Той не беше ли пряка заплаха срещу всичко, което бяха създали досега инженерът и другарите му? Пиратите — нямаше вече никакво съмнение, че моряците на брига бяха пирати — отбивали ли се бяха вече на острова, щом като още с приближаването си развяха своя флаг? Не бяха ли слизали преди на острова, което можеше да обясни някои неизяснени още случки? Нямаха ли в неизследваните още части на острова някой съучастник, готов да влезе във връзка с тях?
Все пак той и другарите му бяха решени да се бранят докрай. Много ли бяха пиратите и по-добре въоръжени ли бяха от преселниците? Това трябваше да се разбере на всяка цена! Но как да се доберат до тях!
Стъмни се съвсем. Корабът не се виждаше никак, той беше съвсем затъмнен и ако се намираше още срещу острова, никой не можеше да каже точно къде беше.
— Е, кой знае! — обади се в това време Пенкроф. — Може тоя проклет кораб да си замине през нощта и като съмне, да го няма никакъв!
Сякаш в отговор на забележката на моряка в морето блесна ослепителна светлина и екна топовен изстрел.
Корабът не беше заминал, а на борда му имаше и оръдия.
Гърмежът се чу шест секунди след като светна.
С други думи, бригът се намираше на миля и четвърт от брега.
В същия миг дочуха дрънкане на вериги, които със скърцане падаха през клюзовете. Корабът хвърляше котва пред Гранитния дом.
Глава II
Не можеше да има вече никакво съмнение относно намеренията на пиратите. Те бяха хвърлили котва съвсем близо до острова и явно беше, че на другия ден сутринта смятаха да излязат на брега с лодките си!