Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Дори не подозирах как са постъпили с мен… Господарят на Елхалин имаше късмет, че баща ми не научи тогава!
Йън-Михаил въздъхна.
— Тук сме в мир. Не правим оръжия за никого, не се намесваме във войните. Но ти, Аларт, си един от нас. И сме длъжни да опазим съпругата ти, която също е една от нас. Трудно ми е дори да си представя, че твоят брат би постъпил така. Аз също прекарах няколко години в Неварсин. По-скоро бих легнал с труп или с кралмак, отколкото с жена против волята й. Но за жестокостта на Деймън-Рафаел съм слушал много, пък и той ламти безмерно за власт. Добре, върви да поговориш с Касандра по мрежите, а аз ще свикам необходимия матричен кръг за тази нощ.
Аларт си наложи спокойствие и се потопи във въртящия се мрак на мрежите, понесе се с паяжината от силови полета, както по-рано през деня кръжеше с въздушните течения. Изведнъж усети познатото докосване. Не се бе и надявал на такъв късмет — Касандра дежуреше в мрежите.
„Аларт? Ти ли си, любими?“
Изненада и радост, изумление на прага на риданието…
„В Трамонтана ли си? Знаеш ли, че тук сме в траур по стария крал?“
Разбира се, той знаеше, макар никой да не го бе осведомил официално.
„Нека първо споделя нещо с теб, преди да ми кажеш по каква работа си дошъл в Трамонтана. Аз… не искам да те тревожа, но се боя от твоя брат. Посети ме — както той твърдеше, от любезност — и подхвърли, че и сродниците по брак трябвало да се познават. Изразих му съболезнованията си за смъртта на Касилда и неговия невръстен син. А той заговори за времето, когато всички братя споделяли съпругите си, и се вторачи много особено в мен. Попитах го за какво намеква, но той само каза, че съм щяла да разбера след време. И се пазеше старателно да не проникна в мислите му…“
Дори до този миг Аларт се надяваше, че само страхът му е подсказал поредната измислица. Колкото и да не му се искаше, вече трябваше да повярва на прозрението си.
„Любима, заради това дойдох в Трамонтана. Трябва да напуснеш Хали и да дойдеш при мен в планините.“
„Да тръгна на кон към Пъкъла в началото на зимата?!“
Закаленият в Неварсин Аларт не би се поколебал да изпита силите си срещу студа и виелиците, но Касандра имаше от какво да се бои.
„Не е необходимо. Тук вече събират подходящ матричен кръг, ще те пренесем при нас през мрежите. От това не се страхуваш, нали?“
„Не…“ Отговорът не прозвуча много уверено.
„Скоро ще се видим. Сега повикай другите от Хали.“
Йън-Михаил влезе в матричната зала, облякъл алената роба на Пазител. Зад него бяха Розаура и още неколцина, които Аларт помнеше от предишното си идване. Наблюдателката вече нагласяваше гасителите на излъчването според присъствието на нов участник в кръга, после затвори силовото поле, което не позволяваше никому да нахлуе с тяло или мисъл в пространството и времето на тяхната работа. Аларт почувства познатото проникване до клетъчно равнище в тялото му — наблюдателката искаше да се увери, че той може да се включи в кръга тази нощ. Не знаеше как да им изрази благодарността си, че допускат нов човек като него — беше голямо сътресение за всеки матричен кръг. Напомни си, че все пак не им е напълно чужд. Съзнанията им се срещаха неведнъж, когато той дежуреше в мрежите. Познаваше ги и това го утеши поне малко.
„Загубих брат си. Деймън-Рафаел вече е мой неумолим враг. Но никога няма да бъда самотен, след като през мрежите се свързвах с хората от Кулите по целия свят. Имам братя и сестри в Хали и Трамонтана, в Арилин и Дейлройт, във всички други Кули… А с Деймън-Рафаел никога не сме били братя в този смисъл.“
Йън-Михаил от Сторн подкани с жест всички да заемат местата си. Аларт преброи още деветима в кръга. Тук никой не докосваше ръцете на съседите си, но седяха достатъчно наблизо, за да усещат ясно електрическите си полета. Вече виждаше останалите като сложно подредени плетеници от енергия. Полето около Пазителя се засилваше — той събираше огромната мощ на матриците и ги насочваше в концентриран конус към екрана на мрежите.
Щом кръгът се сля, мислите в отделните съзнания избледняха, остана само съсредоточаването в поставената цел. Аларт усещаше нарастващата енергия като неизмерима, звъняща тишина в екрана. Почувства смътно и други познати съзнания — Корин, Ариел… И Касандра. Бяха и там, и тук. После ослепя и оглуша от страшното, изгарящо претоварване, вдиша острата миризма на озон, а избликът на мощ разтресе всичко като мълния, ударила право в матричната зала.
Връзката се разпадна отведнъж, отново бяха отделни личности, а зашеметената Касандра се отпусна на колене сред тях с бяло като сняг лице.
Олюля се и щеше да падне, но Розаура се пресегна навреме и я хвана. След миг Аларт я вдигна на ръце. Касандра едва отвори очи да го погледне.