Не ме забравяй

Да, желаеше го достатъчно силно, за да пожертва достойнството си. Събра широката пола на роклята си и я смъкна през глава. Вятърът погали тялото и бедрата й, разбърка мъхестите косъмчета и възбуди деликатната й чувственост. Лийла напусна убежището на дюните и се приближи до вълните.

Себастиан беше забелязал, че тя се съблича. Той стоеше пред разбиващите се вълни, сякаш замръзнал на мястото си, а водата се пенеше около бедрата му, докато наблюдаваше приближаването на Лийла. Колкото повече се приближаваше тя, толкова по-силно усещаше изгарящия му поглед. Караше я да се чувства толкова съблазнителна, толкова необуздана.

Лийла смутено пристъпи сред прииждащите вълни. Топлата вода леко се плискаше около глезените й, около прасците й и по-нагоре, докато тя газеше към него.

Себастиан протегна ръце и тя се плъзна в тях с въздишка на пълно отдаване. В следващия миг устните им се срещнаха, горещи и влажни, и се сляха.

Лийла изгуби чувство за ориентация. Зад затворените й очи светът сякаш се завъртя бясно, небето и морето се сляха в зашеметяващи кобалтови, сини и черни отсенки. Предаде се на еуфорията, на същото опиянение, което бе изпитала в прегръдките на Себастиан преди три дълги месеца.

Аллах, този мъж умееше да целува! Езикът му я поглъщаше, боготвореше я, докосваше ъгълчета в устата й, за които преди дори не беше се сещала. И на нея й оставаше единствено да се вкопчи в него, да стене и да го остави да прави каквото пожелае.

Беше невъзможно да не забележи, че той я желае толкова силно, колкото и тя него. Ръцете му свободно се плъзгаха по тялото й, засилвайки всяко усещане. Обхвана тънката и талия, плъзна едната си длан нагоре по гръдта и намокри сутиена й. С другата си ръка обхвана задните й части, като я люлееше и я притискаше плътно към себе си.

Лийла се притисна още повече в него, за да не се разтопи в морето и пясъка. Без предупреждение, Себастиан я грабна на ръце и тръгна с големи крачки към дюните. Тя се вкопчи в него, като жадно и срамежливо облизваше солта от шията му, прокарваше ръце по мощните му рамене и леко драскаше с нокти гърба му. Колко беше приятно да се откаже от сковаващия си морален кодекс. Трябваше да го направи по-рано.

Дълбоко от гърдите му се изтръгна ръмжене.

— Правиш ме най-щастливият мъж на света — призна Себастиан.

Това любовно обяснение я разпали още повече, защото усети, че той казва истината.

Положи я в средата на одеялото. Все още беше достатъчно светло, за да може да различи всяка подробност от силуета му — изваяния торс, лицето на хищник, устните, извити в чувствена полуусмивка, очите му, в които пламтеше такава страст, че тя направо примираше.

Сутиенът й се закопчаваше отпред. Въздишайки одобрително, той го разкопча ловко и махна мократа материя. Лийла неволно се изви напред, жадувайки за топлината на устните му. Себастиан отвърна на мълчаливата й молба, като започна леко да хапе и целува гърдите й, докато не я накара да хлипа за милост.