Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
После устните му слязоха по-надолу. Докато се застояха върху плоската равнина на корема й, целувките му станаха по-нежни и внезапно развълнувана, тя се зачуди дали той не си мисли за бебето, което бе обещал да й даде. За първи път изобщо й хрумна, че той ще има чувства към своето дете.
Изведнъж споразумението между тях й се видя прекалено сложно. Себастиан нямаше просто да я оплоди и толкова. О, с какво се беше съгласила тя? Тя не можеше…
Той смъкваше бикините й сантиметър по сантиметър и мислите й отлетяха надалече подобно на сухи листа. Устните му последваха пръстите. Тя не смееше да погледне какво прави той, защото прекалено рано щеше да достигне до кулминацията. Беше й достатъчно да го усеща, пръстите му докосваха вътрешната страна на бедрата й, езикът му оставяше влажни следи, докато събуждаше у нея непоносимо сладостни усещания.
Онази малка частица от мозъка й, която все още функционираше, отчете, че това прелъстяване е напълно несъвместимо с тяхното споразумение. Бебетата не се правеха с орален секс. Но, о, тя не можеше да го накара да спре. Не и когато твърдият връх на езика му се плъзна на онова място, където тя най-много го желаеше.
Аллах и всички пророци! Лийла се извиваше под този нежен ритмичен натиск и стискаше одеялото, за да не го сграбчи за косата и безсрамно да притисне главата му там. Той знаеше точно как да задоволи една жена, безпогрешно отчиташе времето. Обзе я мигновен пристъп на ревност към всички жени, които са се наслаждавали на щедрите му умения. Себастиан беше само неин!
Тази лудешка мисъл проникна в съзнанието й в момента, когато стигна до оргазъм. От това оргазмът й стана по-силен и емоционално, и физически. Той е мой! Целият е мой! О, да!
Тя лежеше напълно изтощена и в същото време обзета от ужас. Какво беше направила? Онова преживяване отпреди три месеца не беше ли я научило на нищо? Нима не знаеше колко е уязвимо сърцето й за любовта? Защото сега тя искаше и нещо повече, не само едно бебе. Искаше Себастиан да я обича безумно, всеотдайно, завинаги!
Един оргазъм — и вече мечтаеше за бъдещето. Но Себастиан Леон беше тюлен, женен за работата си — според неговите думи, думи, които й беше казал преди три месеца, за да й обясни защо не се е оженил досега. Тя отиваше право към гибелта си.
Трябваше да каже нещо. С една ръка той смъкваше боксерките си, като се подпираше на лакътя на другата. Ако по-рано очите му горяха от страст, то сега в тях светеше лъст. Без да сваля изцяло боксерките, той се настани върху нея, горещо и настойчиво търсейки да проникне между бедрата й.
— Почакай! — извика тя, блъскайки рамото му. Но в същото време тялото й я предаде и тя вдигна бедра да го приеме.
Той се плъзна между стегнатите й бедра така стремително, че Лийла застена, протестирайки още по-силно. Нямаше да е честно от нейна страна да го спре сега. Освен това той я изпълваше цялата, беше невъзможно да го помоли да спре. Неудържими чувства заляха сетивата й.
Само ако знаеше той колко много пъти бе лежала в леглото си, копнеейки да преживее отново онази бурна майска нощ!
Тогава той започна да се движи и миналото изчезна. Съществуваха само настоящето и бъдещето. Мъчителният триумф на Себастиан, който ритмично проникваше в нея, соления вкус на езика му, който се движеше заедно с тялото му, докато я целуваше, усещането на грубата му длан върху голите й задни части, с която я повдигаше към себе си. Тя напрегна бедра и още един оргазъм я издигна високо и още по-високо.
Защо се беше съпротивлявала толкова дълго? Това беше миниатюрното превъплъщение на пълното удовлетворение. Това беше раят.
Точно когато тя беше на път да достигне върха за втори път, един вик раздра чувствения воал и Себастиан застина на място. Викът долетя отново, някаква жена крещеше:
— Старши!
Той мигновено се дръпна от нея и с мъка се запрепъва по пясъчните дюни, вдигайки боксерките си, преди Лийла дори да успее да разбере кого вика жената.
Тя лежеше там замаяна, болезнено неудовлетворена и объркана, като вече съжаляваше за сключената с него сделка да има бебе.
Осемнадесета глава
На Себастиан му трябваше минута, за да успокои Хелън дотолкова, че нечленоразделната й реч да придобие смисъл. И тогава му просветна. Подозренията, че някой би могъл да преследва Ягуар, се превърнаха в реалност. Бяха го прилъгали да влезе в клопката, където Малъри, неговата доведена дъщеря, служеше за примамка. Тогава къде, по дяволите, беше Родригес, който трябваше да пази гърба на Гейб?