Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Госпожа Пламит също беше там. Седеше с наведена глава, но когато те влязоха, скочи и ги погледна като изплашена сърна. Както предишния път, на лицето й нямаше и следа от грим, косата й беше вързана на кок на тила, беше облечена безвкусно.
— Здравейте, госпожо Пламит — каза любезно Рийд.
— Здравейте, шерифе.
Ако не беше видяла, че жената да си отваря устните, Алекс би помислила, че не е казала нищо. Изглеждаше изплашена до смърт. Стоеше вплела пръсти пред себе си.
— Добре ли сте? — попита Рийд със същия учтив тон. Тя поклати глава и страхливо погледна съпруга си, който пламенно се молеше. — Вашият адвокат може да присъства докато ви разпитваме с госпожица Гейдър.
Преди госпожа Пламит да успее да отговори, Фъргюс свърши молитвата и с „Амин“ вдигна глава. Погледна Рийд с фанатичен поглед.
— Най-добрият адвокат е на наша страна. Бог ми е свидетел сега и вовеки веков.
— Чудесно — отвърна Рийд с насмешка. — Искам да се протоколира, че се отказвате от адвокат по време на разпита.
Пламит се обърна към Алекс.
— Какво прави тук тази блудница? Няма да допусна да осквернява с присъствието си тази зала и да седи до жена ми.
— Нито ти, нито жена ти можете да попречите да остане. Седнете, Алекс.
По нареждане на Рийд тя седна на най-близкия стол. Беше му благодарна, че й предостави възможността да присъства на разпита на Пламит, един страхотен фанатик с лоши обноски. Самата му фигура беше комична.
Рийд също седна и изгледа внимателно пастора през масата. Отвори една папка, която помощниците му бяха приготвили.
— Къде бяхте миналата сряда вечерта?
Пламит затвори очи и наклони глава, сякаш чуваше някакъв загадъчен и далечен глас.
— Ще ви отговоря — каза той и отвори очи след няколко секунди. — Водих вечерна служба в църквата. Молихме се за спасението на този град и за душите на онези, които ще бъдат покварени, а също и за невинните.
Рийд го прекъсна равнодушно.
— Моля ви, отговаряйте кратко. Нямам намерение да прекарам целия следобед тук. В колко часа започва службата?
— Различно.
— Сигурно — отговори провлечено Рийд. — Бих искал да присъствам някой път.
Това предизвика нервен смях от страна на госпожа Пламит. Никой, освен нея, не се учуди на изявлението на Рийд. Тя погледна уплашено съпруга си, който я гледаше неодобрително.
— Кога свършва службата? — попита Рийд отново, за да покаже, че не се е отказал.
Пламит продължи да гледа осъдително жена си. Тя наведе засрамено глава. Рийд се пресегна през масата и хвана Пламит за брадичката.
— Спри да я гледаш по този начин и ми отговори. Не ме занасяй повече.
Пламит затвори очи, потръпна леко и измънка:
— Господи, направи така, че да не чувам вулгарния език на този твой син и ме освободи от присъствието на неверниците.
— По-добре да изпратя ято ангели да спасят първо теб, братко. Ако не започнеш да отговаряш на въпросите ми, ще те пратя в затвора.
Пламит отвори широко очи.
— По какво обвинение?
— По обвинение в палеж.
Алекс бързо погледна Рийд. Той блъфираше. Конете за надбягвания се считаха за въпрос от национален мащаб и следователно делата отиваха в друг отдел. Но федералните власти обикновено не се ангажираха с дела за палежи, ако щетите не възлизат на стойност над петдесет хиляди долара. Пламит също нямаше да се хване на въдицата.
— Това е смешно. Палеж? Единственият огън, който съм запалил през живота си, това с огънят в сърцата на хората, повярвали в бог.
— Ако това е истина, тогава кажи къде беше от миналата сряда вечерта до днес, когато моят помощник Капел те е заловил да излизаш от задния вход на онази къща. Къде отиде след службата онази вечер?
Пламит се замисли.
— Отидох да посетя един от нашите братя, който беше болен.
— Той може ли да потвърди това?
— За съжаление, не.
— Позволи ми да отгатна — той е мъртъв.
Пламит се намръщи, когато чу саркастичния тон на шерифа.
— Не, но докато съм бил на служба, изпаднал в безсъзнание от треската. Няма да си спомни нищо. Беше много болен. Стояхме цяла нощ със семейството му и се молехме за него.
Рийд отправи проницателен поглед към Уенда Пламит. Тя виновно извърна глава. След това се обърна към Алекс. Изражението му показваше, че е постигнал повече от колкото е очаквал. Когато се обърна, той рязко попита:
— Знаеш ли къде е фермата на семейство Минтън?
— Разбира се.
— Ходи ли там миналата сряда вечерта?
— Не.
— Изпращал ли си някого там миналата сряда вечерта?
— Не.
— Някой от твоето паство? Вярващи, в чиито сърца си разпалил огън по време на молитвата същата вечер?