С дъх на скандал

— Дяволите да го вземат, какво става тук? — настояваше да разбере Дилън. — Кой е този дядка?

— Ще ти обясня по-късно. Сега искам просто да се махна оттук.

— Не, отговори на въпроса ми!

Шумът не възпираше Иван. Въпреки че събранието беше закрито, тълпата не бързаше да се разпръсне. Повечето стояха и чакаха да видят какво ще стане. Усещаха, че ще има фойерверки и както обикновено Иван ги разиграваше.

Джейд би избрала друго място и време за първата си среща със семейство Пачет, но Иван я притискаше сега и тя нямаше намерение да се предаде. Слезе от подиума и се изправи пред него.

— Имам право да съм в този град или където пожелая. Системата на частната стопанска инициатива е все още действаща в Америка.

— Не е и в моя град!

— Добре, добре, Джейд Спери. Значи ти си мистериозната личност зад всичко това. Кой би помислил? — Нийл стоеше зад количката на Иван.

Джейд погрешно бе смятала, че е имунизирана срещу влиянието му. Явно не беше. Ярост и омраза се надигнаха в нея и замъглиха усмихнатото му лице. Търпение, каза си вътрешно тя. Няма дълго да носиш самодоволната си усмивка!

През всичките тези години тя продължаваше да получава вестника на Палмето и знаеше за катастрофата на прелеза Чарлстън. Двата крака на Иван бяха отрязани над коленете. Тазът на Нийл бе премазан, имаше счупени кости, рани и контузии, които го задържаха в болницата няколко месеца. Сватбата му с Марла Сю Пикенс не се състоя. Причините останаха неизяснени.

Външният вид на Нийл не беше пострадал нито от възрастта, нито от злополуката. Арогантен и красив, както винаги.

— Помислих си, че има нещо гнило в молбите за преразпределяне на земята още първия път, като се появиха в дневния ред на градския съвет. Естествено, гласувах срещу тях. Опитах се да разубедя и останалите, но някои са коне с капаци и не разбират кое е добро за града. — Той се усмихна хитро. — Да ти кажа ли, Джейд, възхищавам се на потайния ти начин на действие.

— Недей да я хвалиш! — изръмжа Иван и насоча пръст към Джейд. — Страшно съм вбесен от теб, млада госпожичке! Сигурно си мислиш, че си много умна. Сигурно смяташ, че като съм прикован към този проклет стол, аз съм слаб и неспособен!

Завъртя количката напред и ампутираните му крайници почти се допряха в коленете й. Тя не отстъпи, въпреки че гледката я отвращаваше и самата мисъл да го докосне беше противна.

— Чуй ме сега, малката — изсъска той, — по-силен съм от всякога! Онзи скапан влак не повреди ума мм. Очите му се присвиха злобно. — Можеш да си сигурна, проклетият ти завод никога няма да бъде построен на моя територия.

Бастунът му лежеше през скута му. Той го грабна, хвърли по архитектурния план, все още подпрян на катедрата. Планът падна на пода. С периферното си зрение Джейд видя как Дилън се втурна напред, но тя вдига ръка към гърдите му и го спря.