Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
През седмицата след Коледа бебето започна да мърда. Издутият корем на Елизабет напомняше, че то е живо същество и те се заеха да правят розови планове за бъдещето на детето си. Джони който никога не се беше интересувал от бебета и деца, изпитваше някакво невероятно върховно щастие, което не се поддаваше на обяснение. Понякога той дори се питаше дали не е попаднал в приказна страна, толкова различен бе сегашният му начин на живот от недалечното му минало.
Елизабет сияеше от щастието, с което съдбата щедро я обсипваше. Вярваше, че го заслужава след всичките прахосани години от живота си, и не криеше възторга си.
— Чувствам се толкова здрава… като че ли съм създадена, за да имам деца — заяви бодро тя, протягайки се сладострастно една сутрин в леглото. — Благодарение на теб — прошепна тя, като се извъртя така, че да се настани върху топлото тяло на мъжа си.
— Удоволствието беше изцяло мое — отвърна мързеливо Джони, намествайки я по-удобно в обятията си. — Всеки път, когато отново ти се прииска — добави със закачлива усмивка той — трябва да ми кажеш…
— Искам да имам много деца… нито един ден не съм се чувствала зле… й освен това обожавам това вечно желание, което изпитвам към теб… и помисли си само, скоро ще можем да държим бебето в ръце. О, Джони, — прошепна тя, а очите й се изпълниха със сълзи — толкова те обичам, че чак се плаша…
— Тихо — каза той и я прегърна още по-силно. — Аз съм тук. Винаги… — И той я целуна по бузата. — Винаги ще бъдем заедно. Няма защо да се плашиш.
— Кажи ми, че никога няма да ме изоставиш.
Страхът в очите й беше по детски невинен, тя все още не можеше да забрави напълно демоните от миналото си.
— Никога няма да те оставя — рече простичко той. В отговор тя се усмихна с колеблива, нерешителна усмивка и прошепна:
— Извини ме. Знам, че… мъжете не обичат… жените, които искат прекалено много.
— Не ми говори за други мъже — каза прегракнало младият граф. Ревността му към първия й съпруг беше жива, противно на всякаква логика. — Не мога да понеса мисълта, че те е докосвал друг мъж.
Елизабет погледна през прозореца, сякаш за да пропъди мрачните спомени, които я бяха налетели.
— Говори ми за други неща, Джони — прошепна тя. — Имам чувството, че пред вратата ни дебне зъл демон.
— Кажи ми, когато бебето те ритне, скъпа моя Бетси. И остави всички дяволски изчадия на мен. Покажи ми. Тук? Или тук?
И той започна да прави това, което вършеше най-добре; знаеше точно как да отвлече вниманието на една жена, за да си мисли тя само за приятни неща. Така през това януарско утро демоните на Елизабет потънаха в забрава.
Два дни по-късно местният съдия се запъти от Келсо към Голдихаус, а един от конярите отиде в кантората на Манроу, за да съобщи това на Джони.
— Няма да се бавя, скъпа — каза Джони на Елизабет. Те седяха един до друг и разлистваха чертежи. — Сигурно е във връзка с племенника на Крофорд. На заседанието на комисията миналата седмица възникна спор по повод положението на бирниците. Връщам се веднага, след като си тръгне, а вие с Манроу ще ми разкажете за това, което съм пропуснал.
Тримата бяха прекарали сутринта в обсъждане на подробностите по интериора, с чието изпълнение работниците се бяха захванали веднага след Коледа.
— Може да е получил вести от Единбург — рече Манроу. — Питай го дали знае как върви гласуването в Долната камара.
— Някакви други въпроси? — попита язвително Джони и стана.
Манроу въздъхна.
— Надеждата никога не секва.
— И точно затова си архитект, а не политик — отвърна с приятелска прямота Джони. — Англия ще ни принуди да се подчиним под заплахата, че ще съсипе търговията ни и ще ни покори. Въпросът не е дали можем да ги победим, а дали ще успеем да спасим парламента си.
— Винаги съм бил практичен.
— Не, просто реалист — отвърна Джони. — Не си прави илюзии по отношение на Уестминстър. Няма да се учудя, ако изпратят войска и я разквартируват по къщите ни. Очевидно Нотингам и Рочестър разпалват пламъка на английския гняв с голям успех.
— Дали ще се стигне до война, как мислиш? — попита тихо Елизабет. Новините, които пристигаха от Лондон през последните седмици, ставаха все по-заплашителни за независимостта на Шотландия.