Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Изкачи се до мен! — прошепна дрезгаво той.
Хорнър Дийс започна да се изкачва много бавно и мъчително, с ръце върху въжето. Когато мина покрай готварските пособия и одеялото, изсипали се от торбата на Морган, той ги ритна и те се събориха надолу в бездната сред облак от камънаци.
Този път Паст Гринт се разкиха и се събуди.
Чудовището изръмжа със звук, който разтърси каменните стени. Повдигна се и огромното му туловище се блъсна в стените на тунела и разтресе цялата земя. То се изви и започна да се придвижва напред. Морган се държеше за дръжката на Меча си, а Дийс за тънкото въже. И двамата стискаха зъби от напрежение. Паст Гринт отърси туловището си и през устата му излезе пара.
Чудовището се плъзна надолу в мрака на бездната и трясъкът от преминаването му заглъхна. Морган и Дийс предпазливо погледнаха надолу.
Едно странно зеленикаво петно си пробиваше път по камъка на бездната и едва се виждаше в края на ивицата светлина на няколко десетки метра под Дийс. То проблясваше и приличаше на огън, който обзема храстите. Те го видяха как достигна одеялото, което беше паднало от Морган. Когато го докосна, грубата вълна мигновено се превърна в камък.
Хонър Дийс веднага започна да се изкачва, като събаряше непрестанно камъни по склона. Когато най-сетне се приближи до Морган, Планинецът го спря, взе въжето и самият той започна да се изкачва, като забиваше острието на Меча в скалата, повдигаше се, издърпваше го, отново го забиваше по-нависоко и така нататък.
Продължиха да се придвижват по този начин безкрайно дълго. Дневната светлина ги зовеше и ги подмамваше към града и сигурността. Пот се стичаше по лицето и по тялото на Морган, докато той целият плувна в нея. Дишаше тежко, цялото му тяло се свиваше от болка. В някакъв момент тя стана толкова силна, че му се стори, че няма да издържи, но не можеше да се откаже. Петното отдолу продължаваше да напредва. Отровата, изпускана от тялото на Паст Гринт превръщаше всичко по пътя му в камък. Това се случи първо с одеалото, после с готварските принадлежности, които бяха паднали в бездната. Скоро не беше останало нищо освен Морган и Хорнър Дийс.
Чудовището бавно напредваше към тях.
Те се придвижваха с усилие, крачка по крачка. Морган изключи всякаква друга мисъл, освен съзнателното усилие, и се съсредоточи изцяло върху изкачването. Той отново почувства как из цялото му тяло се разля топлина, този път по-силна, по-настойчива. Той я усещаше като предчувствие, което го разтърсваше до дъното на съществото му. Тя преминаваше от главата до петите му и обратно, от пръстите на ръцете до пръстите на краката, през всичките му мускули, кости и кръв, докато целият се разтвори в нея. В някакъв момент — не можеше да си спомни точно в кой — той се огледа за Меча на Лех и го видя бляскав като ден, целият озарен от белия огън на магията, който разпръскваше сенките. Все още е тук, помисли си той, обзет от пламенна решителност. Все още ми принадлежи!
И най-сетне те видяха стълбата, която щеше да ги изведе от мрака на затвора им нагоре към чезнещата дневна светлина и града. Забеляза, че светлината идва от тесен вентилационен процеп. Започна бавно да се влачи към нея, като се изпускаше, плъзгаше се надолу и наново започваше да се изкачва. Чу, че Хорнър Дийс го вика отдолу, дрезгавият му глас почти ридаеше, и погледна, колкото да види, че отровата на Паст Гринт дебнеше на сантиментри от стъпалата на стария Следотърсач. Той протегна импулсивно ръка, извиквайки сила, която не подозираше, че притежава, и издърпа нагоре въжето, заедно с Дийс. Другият си помагаше с крака, доколкото можеше, брадясалото му лице бе покрито с пръст и пот. Морган отпусна въжето и се отправи към началото на стълбата. Дийс се заизкачва след него, като забиваше обувки в свличащия се камък. Светлината вече бързо гаснеше, почти сива, и преминаваше в мрак. Долу сподавеният рев на Паст Гринт разтърсваше земята.
После и двамата се озоваха на стълбата, влачейки се напред, като се придържаха с ръце и крака и притискаха тела в камъка. Морган отново пъхна Меча на Лех в пояса си. Все още е магически!
Те се измъкнаха от вентилационната дупка на улицата и паднаха от изтощение. Двамата започнаха да се влачат към най-близката постройка и рухнаха сред студения й мрак.
— Аз знаех… Бях прав… когато потърсих твоето приятелство — задъхваше се Хорнър Дийс.
Той протегна ръка, този едър брадат мъж, и дръпна Планинеца към себе си. Морган Лех почувства как цялото му тяло се тресе.
XXI
Пи Ел прекара една безсънна нощ.
Когато напусна Куикнинг и останалите от малката групичка от Рамплинг Стийп, той се насочи право към една сграда, която беше на няколко пресечки от тук, и която си беше избрал преди няколко дни. Сви покрай ъгъла на сградата, тъй че никой да не може да го види, и влезе през една странична врата, изкачи стълбите до горния етаж, мина по коридора към предната част на сградата, и влезе в голяма, добре осветена стая с прозорци почти от пода до тавана. Те бяха отворени и гледаха към улицата и отсрещните сгради, в една от които сега се криеха неговите бивши спътници.