Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Пи Ел бавно отпусна глава и сключи ръце. Трябваше особено да внимава с Едноръкия, знаеше това. Пи Ел не се страхуваше от Уокър Бо, но и Уокър Бо не се страхуваше от него.
И все пак.
Минутите бавно минаваха, нощта напредваше, а улиците си оставаха празни и тихи. Пи Ел чакаше търпеливо, сигурен, че Гризача ще се появи, както всяка друга нощ и ще тръгне да търси къде се крият, решен на всяка цена да ги унищожи, както бе свикнал да прави. Тази нощ не можеше да бъде изключение.
Той започна да обмисля какво означава притежаването на магия като тази на Черния камък на Елфите — магия, която можеше да неутрализира всяка друга. Какво щеше да прави, щом веднаж се сдобиеше с нея — което сигурно щеше да се случи. Тесните остри черти на лицето му се сбръчкаха при тази мисъл. На първо време щеше да я използва срещу Ример Дал. Щеше да я използва, за да неутрализира магията на самия Дал. Ще се промъкне в Южното око да намери Главния Преследвач и да го унищожи. Ример Дал бе станал за него повече досаден, отколкото полезен. Пи Ел не искаше повече да го търпи. Беше време да прекрати тяхното партньорство веднъж завинаги. След това можеше да използва талисмана и срещу останалите Шадуини или може би да стане техен вожд. Макар че изобщо не му се занимаваше с тях. Може би щеше да е по-добре просто да ги унищожи — поне онези, които достигне. Усмихна се при тази мисъл. Това щеше да бъде истинско предизвикателство.
Облегна се доволно назад в сенките на убежището си. Трябваше първо да се научи как да си служи с магията на Камъка на Елфите, разбира се. Дали това нямаше да се окаже трудно? Може би само Куикнинг щеше да може да му покаже? Дали ще трябва да я остави жива и след това? Той целият трепереше от очакване. Разрешението щеше да дойде с времето. Засега трябваше да се съсредоточи да намери Камъка на Елфите.
Мина почти цял час, докато най-сетне чу, че Гризача наближава. Смокът идваше от изток, металните му крака тропаха по камъните, докато се плъзгаше в мрака. Насочил се беше право срещу Пи Ел и убиецът се отдръпна в мрака на стълбището, докато погледът му продължаваше да следи какво ставаше на улицата. От тук чудовището изглеждаше огромно, цялото му туловище се клатеше върху металните му крака, а опашката му се влачеше отзад. Пипалата му бяха разтворени и опипваха влажния въздух като антени. От металната му обвивка излизаше пара при преминаването на горещото тяло през студения въздух. То подаваше пипалата си през врати и прозорци, душеше отточните канали и останките от карети. За миг Пи Ел си помисли, че звярът ще усети присъствието му, но точно тогава вниманието на Смока беше привлечено от нещо друго и той бързо премина покрай него и изчезна в нощта.
Пи Ел изчака, докато едва можеше да го чуе, и после излезе от укритието и се впусна да го преследва.
Той следи Гризача през цялата нощ надолу по улиците и пешеходните пътеки, през коридори и зали на огромни стари сгради и покрай скалите, които бяха разпръснати на запад и север из града. Гризача преминаваше навсякъде, ловуваше без да се спира. Пи Ел го следваше неотклонно. През повечето време само го чуваше пред себе си, без да може да го види. Трябваше да се пази да не приближи твърде много. Защото ако приближеше, звярът щеше да усети присъствието му и да го подгони. Пи Ел се сля със сенките, като част от безкрайния каменен пейзаж, почти като дим и отсъствие, незабелязан дори за Гризача. Придържаше се към пешеходните пътеки и близо до стените на сградите, избягваше широките улици и измамните им капандури и стоеше встрани от всякакви открити места. Не искаше да бърза, поддържаше равномерен ход. Играта на котка и мишка изискваше внимателно овладяно търпение.
И тогава изведнъж, тъкмо преди зазоряване, Гризача изчезна. Видял го беше само преди няколко мига да обикаля по една улица в централните части на града, много близо до мястото, където се криеше останалата част от групата. Той чуваше стърженето на краката и пипалата му, звука при огъването на тялото му и после изведнъж нищо. Тишина. Пи Ел забави ход, спря и се заслуша. Все още нищо. Бавно пристъпи напред, като вървеше по една тясна пешеходна пътека и най-сетне излезе на улицата. Все още скрит в сянката на пътеката, той се опита да надникне напред. Вляво улицата минаваше между редове от сгради, които се издигаха високо към небето, глухи и затворени. Вдясно бе пресечена от друга улица, от двете страни на която се издигаха двойка кули с огромни сенчести преддверия, които чезнеха в пълен мрак.