Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Един от тях ли? — тихо попита Морган. Другият се позасмя.
— Аз бях с Федерацията! Бях техен следотърсач!
Отношението на Морган Лех към Хорнър Дийс мигновено се промени. Този огромен брадат мъж не беше вече за него просто грубоватият стар Следотърсач, оставил зад гърба си най-хубавите си години; той не беше дори и само приятел. Морган започна да се отдръпва назад, като при това съзнаваше, че всъщност няма къде да избяга. Протегна ръка да извади камата си.
— Планинецо! — извика му Дийс и го накара да замръзне на място. Огромният човек сви ръката си в юмрук, но после я отпусна. — Както ти казах, това беше много отдавна. Напуснах тези хора преди двайсет години. Отказах се. Няма защо да се страхуваш от мене.
Той отпусна ръце на скута си, с дланите нагоре.
— Във всеки случай така попаднах в Планините, искаш ми вярвай — на служба на Федерацията. Проследявах Дуорфски въстаници, обикаляйки Езерото на дъгата и страната на Сребърната река. Не успявах да открия кой знае кого. Дуорфите бяха като лисици. Те са способни да се скрият, докато мигнеш, независимо дали усещат, че ги преследваш или не — той неочаквано се усмихна. — Във всеки случай, аз не се престаравах. Това ми се виждаше безсмислена работа.
Морган пусна дръжката на камата си и седна отново.
— Доста дълго бях с тях, тъй че разбрах за Пи Ел — продължи другият този път с тревога и безспокойство в погледа. — По онова време научавах за всичко, което се случва. Ример Дал ме прие за един от Преследвачите. Можеш ли да си представиш? Мене? За който цялата тази работа беше една глупост. Но тогава научих за Пи Ел, докато Дал работеше с мене. Видях го веднъж да идва и да си отива, без той да ме забележи. Дал направи така, че да го видя, защото обикновено проследяваше Пи Ел. Това беше нещо като игра помежду им, всеки се опитваше да разобличи другия. Във всеки случай тогава го видях и чух за неговите дела. Неколцина също чуха това. Всеки се беше научил да стои по-далече от него.
Той въздъхна.
— Малко след това аз напуснах цялата тази пасмина. Изоставих ги без никой да забележи. Отидох на север, като минах през Източните земи, вървях докато стигнах Рамплинг Стийп и реших да заживея там. Далеч от безумието на юга, на Федерацията, на преследвачите и на всички останали.
— На всички останали ли? — попита Морган със съмнение в гласа, като все още се опитваше да проумее кой е всъщност Хорнър Дийс. — Дори и на Шадуините ли?
Дийс премигна с очи.
— Какво знаеш ти за Шадуините, Морган Лех?
Морган се приведе напред. Вятърът запрати в лицето на Хорнър едно кълбо от мъгла и го остави мокро и просветващо, поръсено с капки вода, които висяха по косата и брадата му.
— Искам първо да разбера нещо. Защо ми казваш всичко това?
Другият му се усмихна необикновено сърдечно.
— Защото искам да те предупредя за Пи Ел. А ти няма как да разбереш за него, ако не ти кажа. Аз те харесвам, Планинецо. Ти ми напомняш за самия мен, когато бях на твоята възраст — безразсъден и упорит, не се страхувах от нищо. Не бих искал да имам тайни от тебе, които могат да ме представят в лоша светлина. Например, ако Пи Ел си спомни кой съм аз. Искам ти да бъдеш мой приятел и съюзник. Нямам доверие на никой друг.
Известно време Морган безмълвно проучваше лицето му.
— По-добре е да опиташ с някой друг.
— Ще опитам. А сега ми кажи нещо за себе си. Аз отговорих на всичките ти въпроси. Кажи ми например как научи за Шадуините?
Морган сви колене към гърдите си, опитвайки се да реши как да реагира. Накрая все пак каза:
— Моят най-добър приятел беше Дуорф и се казваше Стеф. Той участваше в Съпротивата. Жената, която обичаше, беше от Шадуините, и тя го уби. Аз пък убих нея.
Хорнър Дийс вдигна вежди, учуден от думите му.
— Мислех, че нищо освен магия не може да убива тези същества.
Морган протегна ръка и извади счупения край на Меча на Лех.
— В този Меч някога се криеше магия — каза той. — Самият Аланон е вложил магия в него — преди триста години. По време на една битка с Шадуините в Тирс аз го счупих. Въпреки това в него бе останала достатъчно сила да отмъстя за Стеф и да спася себе си.
Той замислено загледа острието, подържа го в ръце, почака напразно да почувства неговата топлина и после отново обърна очи към Дийс.
— Може би е останала още някаква сила в него. Във всеки случай, това е причината Куикнинг да ме вземе със себе си. Този Меч. Тя каза, че има възможност той да бъде възстановен.
Хорнър се намръщи.
— Значи смяташ да го използваш срещу Белк?
— Не зная — призна си Морган. — Нищо не ми с казано, освен това, че мога да възстановя неговата цялост.