Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Пи Ел претърси улицата в двете посоки, отново се заслуша и започна да се нервира. Как можа така внезапно да го изгуби? Как беше възможно чудовището да изчезне толкова внезапно?
Почувства как въздухът просветля, само намек за появата на слънцето над облаците, мъглите и мрака на Елдуист. Беше началото на нов ден. Сега Гризачът щеше да отиде в скривалището си. Може и вече да беше отишъл. Пи Ел се намръщи, после огледа непроницаемите сенки на сградите на отсрещната улица. Дали тук някъде не се намира скривалището му? — питаше се той.
Излезе от собственото си скривалище, за да се огледа, когато шестото чувство му подсказа какво става. Гризачът наистина се беше скрил, но не поради причината, която беше предположил. Беше се скрил, защото залагаше капан. И сега дебнеше да види дали нещо ще се хване в него.
Изпълнен от някаква хладна решимост, Пи Ел се отдръпна в мрака на пешеходната пътека. Игра на котка и мишка, това беше всичко. Той се усмихна и зачака.
Минаха дълги минути, изпълнени единствено от тишина. Пи Ел продължаваше да чака.
Тогава Гризача внезапно се показа иззад сенките на сградата на отсрещната улица вляво, появата му беше почти грациозна. Той доволно се огледа и продължи своя път. Пи Ел си отдъхна облекчено и тръгна подир него.
Ставаше все по-светло и на мястото на нощта надвисваше сива влажна омара, която още повече скриваше всичко от погледа. Въпреки това Пи Ел не забави ход като разчиташе главно на своя слух да го предупреди за възможна опасност и внимаваше да не изпусне шума на Гризача пред него. Чудовището вече не се стремеше да преследва каквото и да било. Нощната му работа бе свършена. То се бе отправило към къщи.
Към убежището на Каменния крал, помисли си Пи Ел, нетърпелив за първи път, откак бе предприел това преследване.
Той настигна Гризача, когато онзи забави ход пред една сграда с навес, висока десетина метра и широка още толкова. Пипалата на Гризача опипаха камъка по покрива на навеса, част от стената тихо се отмести назад в мрака и, без да се обръща, Гризача се плъзна навътре през дупката. Когато влезе, частта от стената се върна на мястото си.
Хванах ли те! — помисли си Пи Ел с ожесточение.
Въпреки това остана на мястото си още около час след това, за да види дали няма да се случи още нещо. Опитваше се да се увери, че и това не е капан. Когато се убеди, че всичко е наред, той се спусна покрай сградите по пешеходните пътеки, докато стигна до тайния вход.
Дълго време му беше необходимо, за да го разгледа добре. Каменната фасада беше равна и гладка. Успя да различи очертанията на отвора в рамката на предверието, но никога не би допуснал, ако не знаеше предварително, че тук има врата. Доста над него, почти незабележима в сивия камък, имаше ръчка. Значи, може да се влезе, помисли си триумфално той.
Остана там още известно време като обмисляше всичко. После се отдръпна, оглеждайки околните сгради, за да потърси някакво укритие. Когато се скриеше добре, щеше да се опита да измисли как да задейства резето. После ще спи отново, докато се мръкне. Когато се спусне нощта ще се събуди и ще изчака Гризача да се измъкне навън.
Когато Гризачът излезеше, той самият ще влезе вътре.
XXII
Нощта обви Западните земи във влажна безветрена пелена, горещината упорито тегнеше над земята дълго след като огненото слънчево кълбо бе изчезнало зад хоризонта. Мракът не носеше никакво облекчение. Нямаше ни повей на вятър или намек за спадане на температурата. Дневният зной се беше впил в земята като едно неизменно присъствие, което бълва огън от своето укритие като подземен дракон. Насекомите жужаха и кръжаха в шеметни роища. Дърветата бяха изтощени от горещината гиганти, посърнали и уморени. Кръглата луна пълзеше на южния хоризонт и хвърляше бледата си светлина през омарата. Единствените звуци, които пронизваха тишината, бяха на подгонени животни мигове преди техните преследвачи да прережат гърлата им.
Дори и в най-гореща нощ продължаваше играта на живот и смърт.
Рен Омсфорд и големият Пират Гарт обърнаха конете си по разбития път, който водеше към градчето Гримпен Уорд. Бяха пътували седмица до тук от Търфинг, като бяха преплували някои тайни провлаци през Ирибис, известни само на Пиратите, бяха преминали през Дивибяг на североизток, бяха се изплъзнали от коварната Савана, бяха минали през Свирни дял и през тинестите тресавища на Западните земи.