Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Морган вдигна глава и се огледа наоколо. Озовал се беше на някаква скала, която нямаше край, накъдето и да погледне. Тя бе осеяна с камъни, някои от които още се търкаляха. Някъде отгоре проникваше слаба светлина. Една тясна ивица, която напразно се опитваше да разпръсне мрака и едва успяваше да стигне до Морган. Той с усилие се огледа надолу. Хорнър Дийс лежеше на двайсет стъпки под него, проснат по гръб с широко разтворени ръце и крака, напълно неподвижен. Още по-надолу като гладна уста на великан зееше бездна, изпълнена с непроницаем мрак.
Морган преглътна, за да навлажни прашното си гърло.
— Хорнър? — прошепна той с дрезгав глас.
— Тук съм — отвърна другият едва чуто.
— Добре ли си?
Чу се ръмжене.
— Нищо не е счупено, струва ми се.
Морган се огледа за момент. Всичко, което можеше да се види, беше хлъзгавият склон, светлината отгоре и бездната долу.
— Можеш ли да се движиш? — попита тихо той. Последва известно мълчание, после звукът на свличащи се в мрака камъни.
— Не — чу се отговор. — Твърде съм дебел и стар, Планинецо. Ако се опитам да дойда при теб, ще започна да се пързалям и няма да мога да се спра.
Морган усети напрежението в гласа му. И страха. Дийс беше беззащитен, проснат на онази ронлива стена като лист върху стъкло; и най-малкото движение можеше да го отпрати в бездната.
И мене също, ако направя какъвто и да било опит да му помогна — мрачно си помисли Планинеца.
Но знаеше, че трябва да опита.
Вдъхна дълбоко и бавно прикри устата си с ръка. Цяла вихрушка камъни се свлече надолу, но той успя да се задържи на мястото си. Изтри пръстта от устните си и затвори очи, опитвайки се да разсъждава. В багажа си носеше едно въже — тънко и здраво, дълго около двайсетина метра. Той отново отвори очи. Дали няма да може да го завърже за нещо и да се измъкне по него?
Познатият трус разтърси земята, изригвайки някъде отдолу и събори цяло свлачище камъни, някои от които отекнаха надолу в бездната. Чу се гръм и се вдигна вихрушка, сякаш бе изпусната силна въздушна струя.
Морган Лех погледна надолу, изстинал до мозъка на костите си. В бездната точно под тях, спеше Паст Гринт.
Морган бързо вдигна очи. Дишаше бързо и отривисто и трябваше да се пребори със себе си, за да не се опита да изпълзи оттук по най-бързия възможен начин. Паст Гринт. При това толкова близо. Размерите му не бяха за вярване; можеше да се види и от най-беглия поглед. Той започна да се губи в предположения колко ли е дълъг, къде ли започва и свършва и колко далеч се простира.
Държеше се вкопчен в скалата докато ръцете му започнаха да болят, опитвайки се да преодолее страха и гаденето. Трябваше да се измъкне от тук! Трябваше да намери някакъв начин!
Почти неволно той се протегна под кръста и направи опит да извади счупения Меч на Лех. Движенията му бяха бавни и мъчителни, защото постоянно го дебнеше заплахата отново да започне да се свлича. А сега по никакъв начин не биваше да допуска това.
— Не мърдай, Хорнър! — викна надолу той, с тих и сух глас. — Стой на мястото си!
Не последва никакъв отговор. Морган извади Меча на Лех от калъфката му и го вдигна към лицето си. Гладката метална повърхност на острието ярко проблясна на бледата светлина. Той го издигна над главата си с едната си ръка, после вдигна и другата, за да го хване здраво с две ръце. Обърна острието към скалата и бавно започна да го забива в нея. Усети го как прониква в камъка.
— Моля те! — примоли му се той.
Успя да забие Меча на Лех в камъка, после се хвана за дръжката му и се повдигна напред. Макар че под краката му се изтъркаляха камъни, които паднаха долу в бездната, Паст Гринт не се и помръдна.
Морган измъкна Меча, протегна се напред и отново го заби, после събра всичките си сили, хвана се за него и се издърпа нагоре. После се отпусна задъхан, със затворени очи. Почувства как топла вълна залива цялото му тяло. Магията? Той отвори бързо очи, за да погледне блестящото острие на Меча. Нищо.
Като се стремеше да се придържа с едната си ръка, той бръкна с другата в торбата и измъкна от там въжето и една кука. От торбата изпаднаха някакви готварски пособия и едно одеяло, но той не им обърна никакво внимание. Завърза се с въжето за кръста и направи моряшки възел от другия му край.
— Хорнър! — прошепна той.
Старият Следотърсач погледна нагоре и Морган му хвърли въжето. То падна наблизо и той се вкопчи в него с двете си ръце. Веднага започна да се изкачва, докато стигна непосредствено под Морган. Въжето се впи в Морган и щеше да го задуши, но той здраво се вкопчи с две ръце в Меча на Лех и успя да се задържи.