Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Посред нощ го събуди някакво мърдане до него. Почувства, че Мати Ро се сгуши и притисна до тялото му. Тя протегна тънката си ръка и сплете пръсти в неговата.
Така прекараха остатъка от нощта.
Призори го събуди Дамсон, докосвайки го по рамото. Сенките се разкъсваха и проникваше светлина, която възвестяваше идването на деня. По околните стени се появиха бледи, сребристи ивици. Той пропъди съня от очите си и разпозна Мати, която още лежеше до него. Нежно я събуди и двамата се изправиха, още вдървени от съня.
— Те са тук — просто каза Дамсон. По очите й не можеше да се разбере какво си мислеше за това, че ги е намерила заедно. — Махна през рамо. — Кърта ги скри в едно помещение недалеч оттук. Намери ме снощи скоро след като тръгнах. Отидохме заедно през тунелите да доведем Чандос и дружината му. Готови сме. Успяхте ли да разберете къде е Падишар?
Морган кимна с глава, вече напълно разбуден.
— Мати е разбрала — той погледна към нейното изваяно лице. — Струва ми се, че аз нямаше да успея.
Дамсон се усмихна с благодарност към високото момиче и хвана ръцете му.
— Благодаря ти, Мати. Боях се, че всичките ни усилия ще бъдат напразни.
Кобалтовите очи на Мати проблеснаха като скъпоценен камък.
— Още е рано да ми благодариш. Предстои ни да го измъкнем оттам. Държат го в преддверието на Шахтата.
Дамсон скръцна със зъби.
— Разбира се, какво друго може да се очаква от тях — рече тя и се обърна. — Морган, как ще стигнем до…
— По-добре да побързаме — прекъсна я той. — Като стигнем при другите, ще ти кажа.
Ако дотогава измисля нещо, добави си той наум. Но в главата му бе започнал да се оформя един план, който внезапно му хрумна на събуждане. Наметна се и тримата напуснаха дворчето, като минаха през стаите, през които бяха дошли и излязоха на улицата.
Там беше пусто и тихо. Улицата приличаше на тъмен коридор, който се плъзгаше между стените на сградите, докато се загуби сред плетеницата от кръстовища и пътеки. Те се движеха бързо, като се промъкваха поккрай камъните в тандем със собствените си сенки, в мрака на отмиращата нощ. Умът на Морган бързо работеше, пресмятайки възможности, анализирайки евентуални пътища, вземайки предвид различни варианти. Щяха да екзекутират Падишар на обяд. Щяха да го обесят пред градските врати. За тази цел трябваше да го преведат от Преддверието на Шахтата до външната стена на града. Как ли ще направят това? Сигурно ще го преведат по Тирския път, който беше широк и лесно охраняем. Дали ще го заведат пеша? Не, твърде бавно е. Може би на кон или в каруца? Да, застанал в каруцата, лесно можеше да бъде видян от всички…
Те свърнаха между две сгради в една сляпа улица. Преди края й зърнаха врата и влязоха през нея. Вътре беше тъмно, но те успяха опипом да стигнат до отсрещната стена и отвориха врата, от която се показа светлина. Чандос се изправи на вратата с меч в ръка, черната му брада беше настръхнала. Изглеждаше страшен сред сенките, грамаден и въоръжен, но веднага им се усмихна гостоприемно и ги поведе по стълбите в една стая на долния етаж, където чакаха останалите.
Поздравиха се и се ръкуваха, всички изпълнени с очакване и готовност за действие. Малката дружина от двайсет и четири човека беше вървяла почти през цялата нощ през тунелите на Тирс, но всички изглеждаха свежи и нетърпеливи, в очите им се четеше решителност. Чандос подаде на Морган Меча на Лех и Планинецът го преметна през гръб. Той също гореше от нетърпение.
Огледа се за Кърта, но не го видя. Попита къде е и Дамсон му каза, че е останал на пост.
— Трябва да ми покаже тунелите, които минават под улиците — заяви Морган. — Ти трябва да направиш карта на града.
— Имаш ли някакъв план, Планинецо? — попита Чандос, като дойде по-наблизо.
Основателен въпрос, помисли си Морган.
— Имам — отвърна той, надявайки се, че е така. После ги повика по-близо и им изложи плана си.
Утрото бе мрачно и потискащо. Дъждовните облаци се скупчваха в края на Калахорн и хвърляха тъмните си сенки източно от Рунските планини. Беше горещо и безветрено в Тирс, когато гражданите започнаха да се събуждат и да се заемат с ежедневната си работа. Във въздуха се носеше тежката миризма на пот, прах и застояло. Мъже и жени вдигаха поглед към небето с надеждата да завали, за да си отдъхнат поне за малко от горещината.
Към обяд вълнението от очакваната екзекуция на въстаника Падишар Крийл започна да нараства. Хората се тълпяха пред градските врати, изпълнени с очакване, раздразнителни и уморени от жегата, жадни за зрелище. Дюкяните се затваряха, продавачите вдигаха сергиите си и всички изоставяха работата си, за да се влеят в карнавалната атмосфера. Тук бяха клоуните и фокусниците, продавачите на питиета и сладкиши, търгаши и мимове и навсякъде, по целия Тирски път — кордони от войници на Федерацията с черноалени униформи. Към пладне започна да притъмнява. Облаците надвиснаха на небето от хоризонт до хоризонт и заваля, образувайки тънка дъждовна завеса.