Талисманите на Шанара

Опита се да заспи, но не успя. Искаше му се да предприеме нещо, но това означаваше да излезе от укритието си, а не знаеше ще може ли да се върне обратно. Трябваше да чака. В главата му се въртяха всякакви планове за освобождение на Падишар, които обаче бяха ефимерни като дим, основани на разсъждения, а не на факти и напълно безполезни. Как му се искаше Мечът на Лех да е тук, за да не бъде толкова безпомощен. Искаше му се да помогне на приятелите си с по-добро решение от онова, което бе предложил. Искаше му се да потъне в земята и най-сетне си наложи да не мисли, защото направо щеше да се парализира от самосъжаление.

Наближаваше полунощ, когато се чуха стъпки по калдаръма и той се надигна от дрямката си и видя Мати Ро, чиито силует се открояваше на бледата светлина на звездите. Той скочи веднага, но тя му изшътка да мълчи. Мати приближи и седна до него, като тежко дишаше.

— Тичала съм цяла миля — каза тя. — Боях се да не си си тръгнал.

— Не съм — каза той и замълча. — Всичко наред ли е?

Тя го погледна с тревога в очите.

— А Дамсон?

— Отиде да потърси Кърта, след това ще доведе Чандос и дружината му през тунелите. Ще се върне да се срещне с нас призори.

Тя му се усмихна, но тревожно и неспокойно.

— Радвам се, че си тук.

Той отвърна на усмивката й, но някак насила.

— Какво се е случило, Мати?

— Открих го.

Морган си пое дълбоко дъх.

— Разкажи ми как стана — подтикна я той, усещайки че не бива да я насилва. Кожата й бе покрита с пот и в погледа й имаше нещо особено.

Тя се наведе така, че рамената им се докоснаха. Момчешките фини черти на лицето й бяха напрегнати и някакво нетърпение се излъчваше от нея като светлина.

— Тръгнах из кръчмите като наблюдавах всичко наоколо и се заслушвах в разговорите. Лесно завързах познанство с едни войници, с един младши офицер. Научих от тях каквото можах и продължих все така. Името на Падишар се споменаваше мимоходом във връзка с екзекуцията. Свечери се, а аз още не бях разбрала къде е затворен.

Тя преглътна и се протегна за водата, наля си една чаша и я изгълта жадно. Морган чувстваше силата, която се криеше в крехкото й тяло, което потрепваше до неговото.

Мати отново се обърна към него.

— Сигурна бях, че са го задържали някъде, откъдето не минават хора. Стражевата кула бе изключена, тъй че къде другаде би могъл да бъде? Имаше затвори, но ако беше там, щеше да се разбере. Сигурно е някъде, където никой не би отишъл.

Морган пребледня.

— В Шахтата.

Тя кимна.

— Да — тя го погледна настойчиво. — Отидох в Народния парк и намерих Портала под силна охрана. Какво ли може да е това? — казах си аз. Изчаках, докато се появи един офицер, който явно беше от висш ранг и можеше да знае. Проследих го и седнах с него на една маса. Подведох го да ме заведе някъде, където да бъдем само двамата. Когато останахме сами, насочих един нож срещу гърлото му и започнах да му задавам въпроси. Той се опитваше да се изплъзне, но аз успях да го накарам да признае онова, което вече знаех — че Падишар е затворен в неговите килии.