Талисманите на Шанара

Дамсон Рий препускаше напред, излязла от ролята си на опечалена вдовица. Когато каретата премина покрай нея, тя протегна ръка към дръжката на капрата и скочи. Независимите също препускаха след тях, като бързо съкратиха разстоянието между себе си и каруцата. За секунда изглеждаше, че планът на Морган е успял. Тогава нещо се раздвижи сред сенките от едната им страна и Морган се обърна да погледне. В този момент каруцата попадна на голяма локва, една от спиците се счупи, колелото изхвърча и ремъците изплющяха. Каруцата се наклони на едната страна и само след миг се обърна, като изхвърли всички на улицата.

Морган се озова в едно кълбо с Дамсон и Мати Ро. Те бавно се изправиха, покрити с кал и наранени. Каруцата бе изпочупена, брезентът — разкъсан, а корпусът й — смазан и премачкан. Зад тях уплашената им дружина се губеше в тъмнината. Чандос пропълзя изпод сплесканата карета, като дърпаше Падишар. Вождът на въстаниците бе освободил ръцете си и махнал кърпата от устата. Опита да застане на крака, очите му горяха.

— Не спирайте! — извика той. — Продължавайте да вървите!

Групата на независимите стигна до тях. Дрехите им бяха покрити с петна и разкъсани. Бяха останали по-малко, имаше и ранени. Подире им се носеха викове и крясъци и нова група войници се спусна да ги преследва.

— Побързайте! Оттук! — викаше Дамсон и се втурна да тича.

Те се спуснаха след нея по калната улица, в лабиринт от сгради, мокри от дъжда. Омара се издигаше от влажния, нагорещен камък при охлаждането на въздуха и те не виждаха на повече от двайсетина крачки напред. Появиха се още войници на Федерацията, претърсвайки страничните улички с извадени оръжия. Независимите ги пресрещаха и отблъскваха, като се стремяха да разчистват пътя си. Мати Ро се биеше в челните редици, бърза като котка, и разчистваше пътя за останалите. Чандос и Морган се сражаваха от двете страни на Падишар, който нямаше достатъчно сили да се защитава сам. Непрекъснато падаше и накрая Чандос се принуди да го вдигне и да го носи.