Талисманите на Шанара

— Не говори така — прекъсна я Морган. — Направи всичко, каквото можеш.

Дамсон се обърна към Мати:

— Добре ли познаваш града?

— Колкото да мога да се пазя, да.

Дамсон кимна.

— Ако нещо се случи с мен, трябва да изведеш Морган оттук.

— Чакай, чакай! — възкликна Морган. — Аз няма да…

— Ще правиш, каквото ти се казва. Твоите планове не струват и пукната пара, ако аз се проваля. Ако Федерацията залови Кърта или мене, нищо повече няма да може да се направи.

Морган само я изгледа, смълчан пред гнева и неотстъпчивостта, които святкаха в зелените й очи.

Мати го хвана за ръката и го дръпна на крачка встрани.

— Имам грижа за него — обеща тя.

Дамсон кимна и изразът на лицето й омекна. Стана, наметна се, махна им и изчезна натам, откъдето беше дошла. Морган безпомощно гледаше подире й. Беше права, разбира се. Ако тя се провали, на него нищо не му остава. Успехът на какъвто и да било план зависеше от момичето и от това дали Кърта ще преведе Чандос и независимите до града. Без независимите или магията на неговия Меч нямаше да може да помогне на Падишар. Всичко се крепи на косъм, мрачно си мислеше той.

— Искаш ли да хапнем нещо? — засмяно попита Мати Ро, като го погледна въпросително с тъмните си очи и му предложи една ябълка.

Чакаха под навеса почти до обяд, откъснати и самотни сред този тесен, затворен отвсякъде двор. Въздухът стана душен и лепкав от жегата и слънцето жарко напичаше тясната ивица камъни и изсъхнала трева, после се заизкачва по северната стена от изток към запад като разлята боя. Морган поспа, уморен от дългия път, след като бе спал неспокойно в притесняващата го маскировка през нощта пред вратите на града. Замисли се за Пар и Кол и за времето преди Шадуините и Аланон да се появят в живота им, когато прекарваха дните си в лов и риболов сред Планините. Замисли се за детството си — за онези дълги бавни дни, когато животът му се струваше вълнуваща игра. Спомняше си за Стеф, за баба Елиза и леля Джилт. Мислеше за Куикнинг. Това бяха спомени за едно минало, което бавно избледняваше с всеки изминат ден. Струваше му се отдавна изчезнало от неговия живот.