Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Народният парк в центъра на града бе тих и пуст. Вятърът, известяващ наближаващата буря, шумолеше в листата и развяваше знамената пред Преддверието. Тук бе пристигнала каруцата, теглена от няколко коня и наобиколена от стражи на Федерацията. Тя бе покрита с брезент и обкована с желязо. Конете бяха впрегнати здраво, по лицата на униформените мъже се стичаше пот. Те зорко наблюдаваха дърветата и алеите в парка, стените, заобикалящи Шахтата и сенките, скупчени навсякъде. Металните остриета на пиките и топорите им смътно проблясваха. Гласовете бяха снишени и предпазливи, сякаш някой щеше да ги чуе.
Тогава вратите на Преддверието изведнъж се отвориха и Падишар Крийл изникна оттам, съпроводен от група войници. Вождът на независимите беше със здраво вързани зад гърба си ръце и запушена уста. Едва стъпваше, походката му бе мъчителна и болезнена. Цялото му лице бе разкървавено, покрито с рани и драскотини. Той вдигна глава въпреки очевидната болка и погледна палачите си със сурови и непреклонни очи. Малцина измежду тях срещнаха погледа му, бяха се научили да гледат настрани, за да не виждат очите му. Отведоха въстаника до каруцата и го блъснаха вътре. Спуснаха платнищата и колата обърна, а войниците застанаха в редици от двете й страни. Когато всички бяха готови, процесията бавно потегли.
Много време им трябваше, докато излязат от парка, като внимателно водеха конете, а редиците от войници образуваха плътна стена около каруцата. Те наброяваха повече от петдесет — въоръжени, със сурови лица. Промъкваха се между дърветата, докато излязоха на Тирския път. Неколцината души, които срещнаха, бързо бяха отстранени и каруцата бавно влезе в града. От двете им страни се издигаха сгради и от прозорците се подаваха глави. Навсякъде кръстосваха войници, цели групи от тях вървяха напред и оглеждаха входовете и нишите, проверяваха кръстовищата и алеите, за да отстранят всяка възможна пречка. Вече започна силно да вали, дъждът се стичаше по калдаръма, който се осея с локви. В далечината отекна гръм, който сякаш се разби в градските стени. Дъждът се усили и видимостта намаля.
Когато каруцата стигна едно многопосочно кръстовище, изведнъж изникна някаква жена. Тя истерично плачеше и викаше на войниците да спрат. Дрехите й бяха раздърпани и по лицето й се стичаха сълзи. Водят оня вожд на въстаниците, нали? Нали го водят да го обесят? Чудесно, крещеше неистово тя, защото той причинил смъртта на мъжа и сина й — свестни хора, които защитавали каузата на Федерацията. Тя искала да го види обесен. Искала непременно да присъства на тази гледка.
Процесията неуверено спря, защото и други се присъединиха към нейните крясъци, трогнати от сърцераздирателните думи на жената. Обесете вожда на въстаниците, гневно крещяха те. Настъпваха все по-напред — една шайка одърпани люде, прострели нагоре ръце, които ръкомахаха като обезумели. Войниците се опитваха да ги държат настрани с пиките и копията си и командващият офицер им заповяда да се отдръпнат.
Никой не забеляза как решетката на канализацията се вдигна точно там, където беше спряла каруцата, и никой не видя тъмните силуети, които един по един се плъзнаха в мрака и се скриха под колата.
— Обесете го веднага тук! — крещеше тълпата и се блъскаше във войниците. Федеративният офицер бе извадил меч и разярено викаше на хората си да разчистят пътя.
В този момент сенките изникнаха изпод каруцата от всички страни — някои скочиха на капрата при кочияша, другите се вмъкнаха вътре. Кочияшът и офицерът изхвърчаха на улицата, като се държаха с ръце за гърлата. И други войници бяха изхвърлени отзад и се пльоснаха един върху друг на пътя, окървавени и неподвижни. Войниците, обкръжили каретата, се обърнаха инстинктивно, за да видят какво става. И само след миг половината бяха повалени, прободени от камите на независимите, които бяха предизвикали суматохата сред тълпата. Надигнаха се викове и вой, а войниците се защураха напред-назад като обезумели и се опитваха да измъкнат оръжието си.
Морган Лех се появи на капрата, хвана поводите и подвикна на конете. Каруцата се спусна напред, конете препуснаха като подплашени. Войниците се хвърлиха кьм Планинеца, като се опитваха да му пресекат пътя, но Мати Ро се появи там на минутата, размаха меча си и ги посече на място. Каруцата проби главната колона, конете стъпкаха някои от хората под копитата си, а други бяха смазани под колелата. Морган държеше поводите и обърна каруцата към една странична улица. Зад тях битката продължаваше, мъжете се бяха вкопчили един в друг и размахваха оръжия. Колоната на Федерацията бе разбита. Останали бяха шепа хора.