Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 227
Перейти на страницу:

— Мога ли да считам, ваше величество, че ми е позволено вече да говоря свободно? — попита Лестър.

— Разбира се, милорд, стига да се чувствате достатъчно добре, за да вземете участие в нашия разговор — отговори, Елизабет. — Като си припомняме обаче вашия герб с мечка и чепата тояга, струва ни се, че е по-добре да чуем някой не толкова пристрастен оратор.

— Не, ваше величество, повярвайте ми — отвърна графът, — че макар ние с моят брат Амброуз Уорик да носим старинния герб, за който благоволихте да напомните, аз съм безпристрастен в отношението си към двете страни, или по-точно казано, държа на девиза: бий кучето, но бий и мечката! В защита на актьорите искам да кажа, че те са умни хора и че техните декламации и смехории отклоняват простолюдието от желанието да си пъха носа в държавните работи и да дава ухо на разни предателски изказвания, празни слухове и подли клевети. Когато хората захласнато гледат как Марлоу, Шекспир и останалите майстори в писането на пиеси разгръщат пред очите им своите хитроумно заплетени и сложни сюжети — както те ги наричат, — мисълта им се отвлича от постъпките на техните управници.

— Ние не бихме искали, милорд, мислите на нашите поданици да се отклоняват от вникването в нашите дела — отвърна Елизабет, — защото, колкото по-задълбочено разсъждават върху тях, толкова по-ясни ще им стават истинските подбуди, от които ние се ръководим.

— Аз обаче съм чувал, ваше величество — намеси се в разговора настоятелят на катедралата „Св. Асафий“, известен пуритан, — че тези актьори не само си разрешават да дават място в своите пиеси на разни безбожни и неприлични изрази, които поощряват греха и разврата, но също и да изричат на висок глас такива мисли за системата на управление, за неговия произход и цели, с които искат да предизвикат у поданиците недоволство и да разклатят здравите основи на обществения строй. И ако ми позволите да кажа, ваше величество, струва ми се, че никак не е безопасно да се разрешава на тези долни хулители да осмиват духовенството заради неговата смиреност и строгост, да богохулстват и да злословят срещу земните владетели и да не зачитат божествените й човешките закони.

— Ако можехме да приемем това за вярно, милорд — каза Елизабет, — бихме наказали най-строго извършителите на подобни престъпни деяния. Погрешно е обаче да се отрича стойността на едно дело само заради това, че с него се злоупотребява. Що се отнася до този Шекспир, ние смятаме, че в неговите пиеси има нещо, което струва повече от двайсет мечи арени, и че новите му пиеси-хроники, както той ги нарича, са напълно благоприлични и могат да забавляват, да развличат и да поучават не само нашите поданици, но и следващите поколения.

— Царуването на ваше величество не се нуждае от такава слаба помощ, за да се съхрани славата му за идните поколения — каза Лестър. — И все пак този Шекспир се е докоснал до някои събития от щастливото управление на ваше величество по начин, който напълно опровергава твърдението на негово преподобие, настоятеля на катедралата „Свети Асафий“. Има едни такива стихове например… Жалко, че го няма тук моя племенник Филип Сидни, тъй като те изобщо не слизат от устата му. В тях се говори за безумните приумици на феите, за любовни заклинания и бог знае още за какво. Чудесни стихове, макар че те, разбира се, съвсем не са на висотата на предмета, към който тъй дръзко са насочени, а Филип ги повтаря, струва ми се, даже и в съня си.

— Вие ни измъчвате с лъжливи надежди, милорд — каза кралицата. — Мастър Филип Сидни, както знаем, е любимец на музите и ние сме доволни от това. Доблестта сияе още по-ярко, когато е съчетана с истински вкус и любов към книжнината. Но сигурно сред по-младите придворни ще се намерят някои, които биха могли да си спомнят това, което ваша светлост е забравил заради по-важни дела. Мастър Тресилиан, говорили са ми за вас, че сте поклонник на Минерва. Не си ли спомняте тези стихове?

На Тресилиан му беше толкова тежко на душата поради безвъзвратно рухналите надежди, че нямаше никакво желание да се възползува от благоприятния случай, предложен му от кралицата да й се понрави. Той реши да предостави тази възможност на по-амбициозния си млад приятел. Като се извини с лошата си памет, той добави, че чудесните стихове, за които споменава лорд Лестър, несъмнено са известни на мистър Уолтър Роли.

Изпълнявайки желанието на кралицата, младият кавалер издекламира прочутото видение на Оберон така прочувствено и изразително, че още по-силно изпъкнаха изяществото на стиха и красотата на изображението:

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)