Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Двамата приятели се съблякоха и си легнаха, но с това разходите им не се свършиха. Скоро те почувствуваха, че в стаята става хладно. Колкото и да се увиваха с одеялата, студът ги пронизваше, както се казва, до кости. Най-после Козлето скочи от леглото си и реши да поиска да ги преместят в по-топла стая. Той се затича към вратата и като видя на стената редица бутончета с надписи „прислужник“, „куриер“, „камериерка“, „келнер“, почна с всичка сила да ги натиска. В отговор на това от стената се заизплезваха само езичета, всяко от които неумолимо искаше „сантик“, „сантик“, „сантик“!
— Те са полудели! — възмущаваше се Козлето. — Откъде ще им взема аз толкова сантика?
В това време Незнайко забеляза на стената още две бутончета, под които имаше надписи: „отопление“ и „вентилация“.
— Чакай — рече той. — Ние сигурно сме забравили да пуснем отоплението.
Той натисна бутончето, но и тук от стената се изплези езиче и изяви желанието си да получи сантик.
— Давам за последен път! — измърмори Козлето, като вадеше от джоба си монетката.
Сантикът показа своето магическо действие. Чу се приглушено бучене и през отвора, който се намираше под умивалника, в стаята почна да нахлува топъл въздух. Двамата приятели почувствуваха, че стана по-топло, легнаха си отново, позатоплиха се и заспаха.
Сутринта те се събудиха рано-рано и решиха по-бързо да напуснат хотела, за да си запазят остатъка от парите. И тук обаче те срещнаха спънка под формата на плътно затворената вратичка на гардероба, където си бяха оставили шапките. Колкото и да дърпаше Козлето дръжката, от вратичката се показваше само езиче, което искаше сантик за съхраняването на оставените вещи. Като видя, че няма да направи нищо, Козлето бръкна в джоба си за пари.
— Дяволите да ви вземат! — ядосваше се той. — Това е някакъв си разбойнически вертеп, а не хотел! Поживееш ли малко тук, ще останеш не само без шапка, ами виж, че и гащите ти събули. Скоро няма да можеш и да кихнеш безплатно.
Двамата приятели се отбиха в една закусвалня и хапнаха набързо. След това веднага се запътиха към гарата с надеждата, че Мигача и Шмекерленд ще дойдат да посрещнат влака. Очакванията им обаче се оказаха напразни. Влакът пристигна, но Мигача и Шмекерленд ги нямаше никакви.
— Сега вече е ясно, че те са ни изиграли и са избягали с парите — рече Козлето.
Двамата приятели отново тръгнаха да търсят работа, но и този път старанията им не се увенчаха с успех. Козлето каза, че това няма значение, защото скоро „Веселата естрада“ ще се отвори и той може би ще се опита да спечели нещо там. Когато стигнаха на улицата, където се намираше познатото им вече увеселително заведение, Незнайко и Козлето видяха, че дребосъчето от вчера беше оздравяло. То стоеше вече на площадката и се мъчеше да избягва хвърляните в лицето му топки. Наистина под окото му личеше голямо синьо петно, но дребосъчето изглежда беше свикнало да не обръща внимание на подобни дреболии.
— Е, та какво — рече Козлето, — нищо че е тук! Скоро някой така ще го цапне с топката, че то няма да може да се държи на краката си и тогава аз пак ще заема неговото място.
Сметките на Козлето се оказаха верни. След малко някой хвърли топката така силно, че дребосъчето не успя да отбегне удара. Топката този път го улучи по другото око. То се улови да удареното място й заливайки се в сълзи от болка, побърза да се прибере в къщи. Козлето съжали нещастното дребосъче, но едновременно с това се зарадва, че сега ще може да спечели малко пари.
Когато вече се готвеше да предложи услугите си на собственика, едно застанало наблизо дребосъче скочи на площадката и извика:
— А сега съм аз! Хайде, хвърляйте по мене!
То веднага си пъхна главата в отвора на завеската и топките полетяха към него.
Новото дребосъче се оказа добър артист. То ловко избягваше ударите. Разбирайки, че публиката не е доволна, загдето топките не го улучват, то от време на време накланяше глава и нарочно си подлагаше челото. Топката отскачаше от челото му, без да причини особена болка, но дребосъчето даваше вид, че ударът е силен, падаше на пода и подавайки се иззад завеската, риташе с крака във въздуха. Това страшно разсмиваше зрителите и привличаше минувачи. Собственикът беше много доволен, че е попаднал на такъв добър работник.
Козлето все още хранеше надежда, че и този смелчага няма да се задържи дълго, но той все пак остана до закриването на заведението.
— Сега ние с тебе ще трябва да си легнем без вечеря — огорчено каза Козлето.
— Нима вече нямаш пари?
— Останаха ми само двадесет сантика, но те ще ни потрябват, за да платим за нощуването.