Луната е наставница сурова

Всъщност не можехме да настаним, нахраним и обучим дори милион новаци на година, а милион не беше и капка в земното море. Всяка нощ тук зачеваха повече бебета. Имахме възможност да приютим много по-големи групи, отколкото биха имигрирали доброволно, но ако използват принуда и ни залеят с тълпи… Луната се оправя само по един начин с новака: той или не допуска фатална грешка в поведението и приспособяването си към природа, която хапе без предупреждение… или свършва като тор в тунела на някоя ферма.

Да, масовата имиграция би означавала твърде висока смъртност сред пришълците — малко бяхме, за да помогнем на всички в избягването на природните опасности.

Както и да е, предимно Проф теглеше речи за „великото бъдеще на Луната“. Аз приказвах за катапулти.

През седмиците, когато чакахме комисията да ни повика, обиколихме много места. Хората на Стю бяха подготвили почвата и оставаше само въпросът колко ще издържим. Досещах се, че седмица на Земята ни лишава от година живот, а при Проф часовникът може би вървеше и по-зле. Той обаче нито веднъж не се оплака, винаги готов да се представи чаровно на още някоя среща.

Гостувахме по-дълго в Северна Америка. Датата на нашата Декларация, точно триста години след онази на британските колонии в северната част на Америка, се оказа истинска вълшебна пръчица в пропагандата и лъжците на Стю изстискаха всичко от открилата се възможност. Северноамериканците са сантиментално настроени към своите Съединени щати, макар че тия думи загубили смисъла си, щом Федерираните нации се заели да осъвременяват уредбата на техния континент. Избират президент на всеки осем години, не знам защо — но пък и защо британците още имат кралица? — освен това се хвалят с „независимостта“ си. Подобно понятие, също като „любов“, означава всичко, което поискате. В речника стои кротко между наркоман и непушач.

Та въпросната независимост значеше много в Северна Америка, а Четвърти юли им действаше съвсем като магия. Хората от лигата „Четвърти юли“ уреждаха нашите срещи и граф Стю ни каза, че малко похарчил, за да ги размърда, после тръгнало без пари. Тази организация дори събра средства, които употреби за другите си цели — янките с удоволствие раздават долари, няма значение при кого отиват.

По̀ на юг господин Лажуайе прибягваше до различна дата, неговите агенти внушаваха представата, че сме извършили преврата на 5 май, а не две седмици по-късно. Приветстваха ни с „Conco de Mayo! Libertad! Cinco de Mayo!“61. Тогава мислех, че викат „Thank you!“62 Проф се занимаваше с приказките.

Но в страната на Четвърти юли се справих по-добре. Стю ме накара да не нося лява ръка пред хората, ръкавите на костюмите ми бяха подшити нагоре, та ничий поглед да не пропусне чуканчето. Пробутвахме слуха, че съм пострадал в борбата за свобода. Ако ме питаха, само се усмихвах и казвах:

— Виждате ли какво става, когато много си гризете ноктите?

После сменях темата.

Никога не съм харесвал Северна Америка, дори при първото идване. Не е най-пренаселеният район на Земята, просто някакъв си милиард. В Бомбай хората нощуваха по улиците. В Големия Ню Йорк са ги натъпкали нависоко по етажите, не съм сигурен дали някой смогва да заспи. Радвах се, че съм в инвалидна количка.