Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Полковник, аз не съм инженер, но не ми изгледа възможно. Ще се налага постоянно разчистване. Времето също ще създава проблеми.
— И за него нищо не знам, докторе, а всичко, което ми е известно за леда, е, че има топлоемкост на кристализацията 335 милиона джаула на тон. Нямам представа колко тона ще трябва да бъдат стопени за почистване на площадката, нито колко енергия ще отива за поддържането и все пак ми се струва, че ще изисква реактор, не по-малък от този на катапулта.
— Можем да направим реактори за топене. Или ще пратим инженери на север за преквалификация дотогава, докато разберат какво е лед. — Доктор Чан се усмихна и аз потреперих. — Инженерната работа в подобни условия е проблем, решен в Антарктика преди години, тъй че не се тревожете за това. Чиста, устойчива скала с дължина около триста и петдесет километра, с голяма надморска височина… Необходимо ли е да зная още нещо?
— Не остана много, сър. Стопеният лед може да се събира близо до входа на катапулта и да съставлява основната маса от товарите за Луната, спестявайки значителни разходи. А стоманените контейнери ще бъдат използвани отново за обратните доставки на зърно — така пък ще спре друго изчерпване на ресурси, което Луната не би могла да поеме. Няма причина един контейнер да не пътува напред-назад стотици пъти. Кацането горе почти по всичко ще прилича на процедурата в Бомбай. Спирачни двигатели с твърдо гориво, управлявани от планетата, но доста по-евтини, ще поглъщат движение с два и половина километра в секунда вместо единайсет и нещо — квадратичен фактор, даващ двайсеткратна разлика. В случая ползата е още по-голяма, защото двигателите са паразитен товар и съответно ще нарасне търговският обем. Има начин и това да се усъвършенства.
— Как?
— Докторе, извън моята специалност е. Но всеки знае, че най-добрите ви кораби използват водород за реактивна маса, нагрявана от реактор с термоядрен синтез. Обаче водородът е скъп на Луната, а за целта могат да се употребят всякакви други вещества. Просто няма да имат същата ефективност. Сега си представете огромен, могъщ космически влекач, конструиран за нашите условия. Той би използвал за реактивна маса обикновена скала, загрята до изпаряване, и ще бъде предназначен да се качва в орбита, да прибира товарите от Земята и да ги сваля на лунната повърхност. Ще бъде грозен, без никакъв лукс — може би дори без пилот киборг. Ще го управлява компютър отдолу.
— Да, според мен подобен кораб може да бъде създаден. Е, хайде да не усложняваме нещата. Изложихте ли всичко съществено за този катапулт?
— Така ми се струва, докторе. Площадката е ключовият въпрос. Да вземем онзи връх Нанда Деви. На картите, които видях, е показано продълговато, доста високо било, слизащо на запад и с приблизителната дължина на нашия катапулт. Ако е вярно, ще бъде идеален: по-малко работа по разчистването, по-малко строителство. Не казвам, че Нанда Деви е най-добрата площадка, но това трябва да се търси — особено висок връх с дълго, много дълго било на запад от него.
— Разбирам.
Доктор Чан си тръгна веднага.
През следващите няколко седмици повтарях същото в една дузина държави, винаги на четири очи и с уговорката, че е тайна. Променяше се само името на планината. В Еквадор подчертах, че Чимборасо е разположен почти до екватора — идеално! Обаче в Аржентина наблегнах върху факта, че техният Аконкагуа е най-високият връх на западното полукълбо. В Боливия пък отбелязах, че масивът Алтиплано се извисява колкото Тибетското плато (въртях се около истината), но всъщност е доста по-близичко до екватора и предлага богат избор на площадки за безпроблемно строителство.
Разговарях със северноамериканец, политически противник на онзи, нарекъл ни сган. Изтъкнах му, че докато Маккинли може да се сравнява с който и да е връх в Азия или Южна Америка, има много фактори в полза на Мауна Лоа — изключително улеснения при строителството! По-голямото ускорение ще направи катапулта достатъчно къс, за да подхожда на релефа. Тогава Хаваите ще станат космодрум… за целия свят, защото поговорихме и за деня, когато ще започнат проучванията на Марс и товарите за три-четири планети ще минават през техния архипелаг.
Въобще не споменах за активните вулкани тук. Вместо това добавих, че благоприятното положение позволява неправилно насочените пратки да пльоснат безопасно във Тихия океан.
В Съюза обсъдихме само един обект над седем хиляди метра (и прекалено близо до границата с могъщия съсед).