Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Въпреки умората не бяхме приключили вечерта. Освен пресата някои дипломати от корпуса в Агра също ни навестиха — бяха малцина, при това неофициално, дори човекът от Чад. Ала дразнехме любопитството им и те искаха да ни видят.
Само един от тях бе важен — жълтурковец. Стъписах се, като го зърнах, защото той беше китайският представител в комисията. Запознах се с него просто като „доктор Чан“ и двамата се престорихме, че се срещаме за първи път.
Същият доктор Чан, който тогава бе сенатор от Велики Китай, както и отдавнашен китайски номер едно в Лунната управа. Доста по-късно стана заместник-председател и премиер-министър, малко преди покушението срещу него.
Щом спечелих очакваната точка и събрах призове в теми, дето можеха и да почакат, насочих количката към спалнята и Проф веднага ме повика при себе си:
— Мануел, сигурно се забелязал нашия изтъкнат посетител от Средното царство?
— Стария жълтурковец от комисията ли?
— Синко, ухапи си лунния език. Моля те въобще да не използваш такива изрази тук, даже и да сме само двамката. Да. Той иска да разбере какво означава десетократно или стократно. Значи ще му обясниш.
— Направо? Или да увъртам?
— Карай направо. Чан не е глупак. Ще се оправиш ли с техническите подробности?
— Написах си домашното. Освен ако е специалист по балистика.
— Не е. Но не се преструвай, че знаеш нещо, ако не го знаеш. И не си мисли, че е приятелски настроен. Докторът може да ни бъде извънредно полезен, стига да реши, че нашите интереси съвпадат. Не се опитвай да го привличаш на лунна страна. Той е в моя кабинет. Желая ти късмет. И помни — трябва да говориш на нормален английски.
Щом влязох, доктор Чан стана. Извиних се, че не мога да стана и аз. Каза, че разбирал затрудненията, при които работи един уважаван господин от Луната, и ме помоли да не се претоварвам. Стиснахме си ръцете и гостът се настани.
Ще пропусна официалната част. Имали ли сме наум някое конкретно решение или не, когато сме заявили, че знаем евтин начин да се пращат много товари на Луната?
Съобщих му, че съществува метод, при който големи са първоначалните възложения, обаче експлоатационните разходи са незначителни.
На лицето му не трепна нито мускулче.
— Полковник, известно ли ви е, че подобни проекти са били предлагани неведнъж и винаги са били отхвърляни с основателни възражения? Заради нещо, свързано с атмосферното налягане.
— Да, докторе. Но ние смятаме, опирайки се на подобрен компютърен анализ и на опита си с катапулта, че днес проблемът може да бъде решен. Две от нашите големи фирми — компанията „ЛуНоХо“ и Хонконгската банка — са готови да оглавят сдружението за частно инвестиране в проекта. Ще им е нужна помощ тук, на Земята, и биха предложили акции с право на глас, макар че предпочитат да продават облигации и да запазят контролния пакет. Първо обаче трябва да получат концесия от някое правителство — територия, отстъпена във вечно владение, където да построят катапулт. Може би в Индия.
(Дотук речта бе капан. Ако човек направеше ревизия, „ЛуНоХоКо“ падаше в ямата, а Хонконгската банка едва стискаше зъби. Тя се нагърби с централната роля в страна, преживяваща смутно време. Но целта ми беше да вмъкна последната дума — Индия. Проф ми втълпяваше, че тази дума трябва да бъде наистина последна.)
Доктор Чан отговори:
— Оставете финансовата страна на въпроса. Всичко, което е физически възможно, може да стане и финансово възможно. Парите са кошмар само за дребнавите умове. Защо избирате Индия?
— Ами тя, сър, в момента потребява, доколкото знам, над 90 процента от нашите доставки…
— По-конкретно 93,1 процента.
— Да, сър. Тая държава има голяма полза от лунното зърно, затова ни се стори вероятно да сътрудничи с нас. Би могла да ни даде земя, да ни предостави материали и работна ръка и така нататък. Сетих се за нея и защото разполага с богат избор от евентуални строителни площадки — много високи планини недалеч от земния екватор. Последното не е съществено, но би помогнало. Да, площадката задължително ще бъде нависоко. Тъкмо заради атмосферното налягане, което споменахте, по-точно заради плътността на въздуха. Входът на катапулта трябва да „кацне“ на възможно най-голяма надморска височина, а точката на изстрелването, където товарът се движи със скорост над единайсет километра в секунда, следва да бъде в толкова разреден въздух, че да се доближава до вакуум. Да вземем връх Нанда Деви, на 220 мили оттук. Железопътната линия свършва на шейсет километра от него, като пътят стига почти до основата му. Самият връх се извисява на осем хиляди метра. Не знам дали той е идеалното място. Просто е една от възможностите с добри параметри. Идеалната площадка биха подбрали земни инженери.