Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Престорих се на учуден, обаче не бях: и този въпрос влизаше в подготвените, отговорът ми беше записан в главата.
— Ние още не знаем колко дълго би могло да се живее на Луната, не сме там толкова отдавна. Най-възрастните ни граждани са се пръкнали на Земята, затуй не можем да се ориентираме по тях. Засега никой, роден горе, не е умрял от старост, но и това нищо не доказва. Имали са доста по-малко от век, за да остареят. Хм… Ами да вземем мен, госпожо. Според вас на колко години съм? Лунатик кореняк съм, трето поколение.
— Е, наистина, полковник Дейвис, бях изненадана от младостта ви — тоест млад сте за такова поръчение. Изглеждате на около двадесет и две. По-възрастен ли сте? Предполагам, не особено.
— Госпожо, опечален съм, че местното притегляне не ми позволява да се поклоня. Благодаря ви. Всъщност аз съм женен от близо четвърт век.
— Какво? О, вие ми се присмивате!
— Хм, госпожо, никога не бих правил догадка за възрастта на една дама, но ако имигрирате на Луната, много по-дълго ще съхраните сегашната си младежка прелест, а и ще удължите живота си поне с двайсетина лазарника. — Погледнах списъка. — Ще събера накуп всичко останало, като кажа, че нищо от това нямаме на Луната и съответно не виждам причина да плащаме данъци за него. По другия ви въпрос, сър, несъмнено знаете, че само доставеното зърно отдавна е прехвърлило няколко пъти първоначалните разходи по създаването на колониите? Източвате до смърт най-жизненоважните ни ресурси… а дори не получаваме за тях цена по свободно договаряне. Ето причината Лунната управа да се инати толкова — смята и занапред да ни смуче кръвчицата. Идеята, че ние сме ви въвлекли в разходи и инвестициите трябва да бъдат възстановени, е лъжа, измислена от Управата, за да оправдае отношението си към нас като към роби. Истината е съвсем друга: през този век нашата Луна не е струвала и един петак на Земята и първоначалните вложения отдавна са изплатени.
Той се опита да се заяде:
— О, не е възможно да твърдите, че Луните колонии са върнали всичките милиарди долари, хвърлени в развитието на космическите полети!
— Бих могъл и за това да поспоря. Обаче нямаме никакво основание да искате сметка от нас. Вие имате космически полети, вие, хората от Земята. Ние нямаме. Луната не разполага и с един-единствен кораб. И защо да плащаме за нещо, дето никога не сме получавали? Прилича на останалото в този списък. Не го ползваме — тогава как да се охарчваме за него?
Извъртах и чаках твърдението, за което Проф ме увери, че ще го чуя непременно… Е, накрая дочаках.
— Момент, моля! — прозвуча самоуверен глас. — Пропуснахте двете най-важни точки във вашия списък. Полицейската защита и въоръжените сили. Хвалите се, че сте готви да плащате за полученото… та какво ще кажете да погасите изостанали данъци от почти век за тези две неща? Сигурно сметката доста е набъбнала, доста!
Усмихна се лукаво.
Щеше ми се да му благодаря! Тъкмо си мислех, че Проф ще ме сгълчи, защото не съм ги подтикнал да зададат въпроса. Хората се спогледаха и кимаха доволни, че някой взе връх над мен. Направих суперусилие да си придам невинно изражение:
— Моля? Не ви разбирам. Луната няма нито полиция, нито въоръжени сили.
— Досещате се какво говоря. Ползвате се от защитата на Силите за опазване на мира, поддържани от Федерираните нации. И имате полиция. За която плаща Лунната управа! Зная без никакво съмнение, че преди по-малко от година при вас са дошли две фаланги, за да служат като полицаи.
— Ох! — въздъхнах. — Ще ми кажете ли по какъв начин миротворците на ФН защитават Луната? Не съм и предполагал, че някоя от вашите нации иска да ни напада. Или имате предвид да им плащаме, та да ни оставят на спокойствие? Ако е така, ще ви припомня старото правило, че веднъж откупите ли се от натрапника, няма никакво отърваване от него. Сър, ние ще се бием с въоръжените сили на ФТ, щом се наложи… но никога няма да им плащаме. Сега за тъй наречените полицаи. Не бяха изпратени да ни защитават. В нашата Декларация за независимост съобщихме истината за тези бандити, ама дали земните вестници са я публикували? — (Някои я публикуваха, други не — според държавата.) — Те побесняха и се впуснаха в изнасилвания и убийства! И са вече мъртви! Затова не ни пращайте повече войски!
Изведнъж се „уморих“ и трябваше да си тръгна. Да, наистина се уморих, не съм кой знае какъв артист и да насочвам дрънканиците в посоката, нужна според Проф, беше голямо напрежение.
18
Час по-късно ми казаха, че съм получил помощ в това интервю. Подхвърлянето за полицията и въоръжените сили било на подставено лице. Граф Лажуайе никога не рискуваше. Но по времето, когато научих, вече имах опит как да се измъквам при разни интервюта, понеже се занимавахме с тях непрекъснато.