Луната е наставница сурова

— Докторе, възможно е точно в това погрешно схващане, което поискахте да изясним, да се крие причината такъв катапулт да не е построен досега. Виждал съм предишните проекти. В повечето се твърди, че той трябва да бъде отвесно разположена или да има извивка накрая, та да запрати междупланетния кораб в небето — нито едното, нито другото е приемливо или необходимо. Предполагам, че идеята е дошла от вертикалния или почти вертикалния старт на вашите кораби. Но те го правят, за да се издигнат над атмосферата, а не за да излязат в орбита. Втората космическа скорост не е векторна величина, ами скаларна. Товар, излитащ от катапулта с втора космическа, няма да се върне обратно, независимо накъде е насочен. Хм… с две уточнения — не бива да е ориентиран към самата Земя, а към някоя точка от небесната полусфера и ще трябва да разполага с достатъчно голямо допълнително ускорение, с което да пробие разредените въздушни слоеве. Ако е насочен правилно, накрая ще достигне целта.

— Аха. Значи подобно устройство може да се използва веднъж на лунен месец?

— Не, сър. При вашето разбиране на факторите ще бъде един път дневно, с изчисляване точката от орбита на Луната, където двете тела да се срещат. Но в действителност — така казва компютърът, не съм експерт по астронавтика, — в действителност този катапулт би могъл да действа почти по всяко време, като просто се променя скоростта на изстрелване и орбитите му пак ще завършат на Скалата.

— Не си го представям.

— Нито пък аз, докторе, обаче… Извинете ме, нали разполагате с изключителен компютър в Пекинския университет?

— Е, и?

(Дали безизразната му маска стана още по-непроницаема? Суперматематик киборг?… Мариновани мозъци? Или живи, в съзнание? Все едно, ужасно е.)

— Защо не се допитате до него за всички възможни варианти на изстрелване от катапулт, какъвто ви го описах? Някои орбити се простират далеч отвъд Луната, преди да се върнат в точката на среща с нея, и това отнема фантастично много време. Други завиват около Земята и тръгват направо. Трети са прости като онези, които използваме от лунната повърхност. Всеки ден възникват периоди, позволяващи къси орбити. Но товарът се намира в устройството по-малко от минута. Ограничението идва само от бързината, с която зареждаме следващата пратка. Дори е възможно по едно и също време в катапулта да има повече товари, стига да разполагаме с достатъчно енергия и гъвкаво компютърно управление. Единственото, което ме безпокои… Ония високи планини нали са покрити със сняг?

— Обикновено — отвърна той. — Лед, преспи и гола скала.

— Е, сър, понеже съм роден на Луната, не знам нищо за снега. Статорът не само трябва да издържа голямо притегляне на вашата планета, ами и да понася динамични натоварвания при двайсет G. Не вярвам, че може да бъде закрепен в ледена или снежна покривка. Или пък може?