Луната е наставница сурова

— Не. Набит.

— Както личи, не живее с хиляда и осемстотин калории дневно според смисъла на цитираната от него заповед. Знаеш ли, че си могъл да го засечеш колко дълго се е придържал към дажбите и защо се е отказал? Или пък да го питаш какво е закусвал, а сетне да го изгледаш недоверчиво, независимо от отговора му. Или ако не усещаш накъде бие някой, с контравъпрос се отклони към друга тема, която искаш да обсъждаш. После, каквото и да каже, ти си изпей песента и посочи следващия. Това не се играе с логика, ами с тактика.

— Проф, тук никой не живее с хиляда и осемстотин калории дневно. В Бомбай може би. Но не и тук.

— В Бомбай карат с по-малко. Мануел, тези равни дажби са измишльотина. Половината храна на тая планета минава през черния пазар или се използва от отчетността чрез някаква уловка. Или водят двойно счетоводство, така че изпращаните във ФН сводки нямат нищо общо с икономиката. Да не смяташ, че Велики Китай съобщава на Надзорния съвет истината за зърното от Тайланд, Бирма и Австралия? Сигурен съм, че представителят на Индия в този съвет не мисли тъй. Обаче Индия си трае, защото получава лъвския пай от Луната… а после играе на политика с глада (фраза, която вероятно помниш), като използва нашето зърно, за да дирижира резултатите от изборите. Миналата година в Керала имаше планиран глад. Видя ли това в новините?

— Не.

— Е, то просто липсваше в новинарските емисии. Мануел, контролираната демокрация е великолепна… за контрольорите. И най-голямата й сила е „свободната преса“, а „свободна“ се определя като „отговорна“ и тия цербери казват кое именно е безотговорно. Знаеш ли от какво Луната се нуждае най-много?

— Повече лед?

— Информационна система, която не се прецежда по един канал. Нашият приятел Майк е и най-сериозната опасност за нас.

— Хм, не вярваш ли на компютъра?

— Мануел, за някои неща нямам доверие и на себе си. Ограничената дори с „мъничко“ свобода на печата е от същата категория, както и класическият пример с „малко“ бременната жена. Още не сме свободни, нито ще бъдем, докато някой — даже първият ни съюзник Майк — упражнява контрол върху новините. Знаеш ли, Мани, надявам се някога да имам вестник, независим от всякакви източници и канали. Ще бъда щастлив да го печатам и ръчно като Бенджамин Франклин.

Предадох се.

— Проф, да предположим, че тези разговори се провалят и изпращането на зърното спре. Какво ще стане?

— Лунатиците у дома ще ни се разсърдят… а тук, на Земята, мнозина ще умрат. Чел ли си Малтус63?

— Не си спомням.

— Да, мнозина ще умрат. После ще се установи ново равновесие, с по-добре работещи и по-добре нахранени хора. Тази планета не е пренаселена, просто е зле управлявана… Хе, най-безмилостното нещо, което можеш да направиш на гладния човек, е да му дадеш храна. Да я дадеш. Прочети Малтус. Никога не е безопасно да се присмиваш на тоя доктор, защото той винаги се смее последен. Потискащ тип — радвам се, че е мъртъв. Но не се захващай с него, преди да отмине всичко това. Изобилието от факти спъва диплома̀та, особено честния.