Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Добре де, нямате ли официални архиви? Тук, в Кентъки, разполагаме с анали, обхващащи стотици години.
— Госпожо, не сме там от толкова много време.
— Да, обаче… Е, сигурно в Луна Сити имате градски архивар. Може би го наричате общински документатор. Чиновникът, който записва и съхранява подобни неща. Нотариални актове и така нататък.
— Не ми се вярва, мадам. Някои букмейкъри вършат работа на нотариуси, заверяват подписи на договори, пазят ги в канторите си. Заради хората, които не могат да четат и пишат, значи не умеят сами да поддържат своята документация. Но не съм чувал да са молили някого да прави и брачен архив. Не твърдя, че е невъзможно да се случи. Просто не съм чувал.
— Каква очарователна непринуденост! Сега да поговорим и за един друг слух — че било съвсем лесно да се разведеш на Луната. Осмелявам се да предположа, че и той отговаря на истината.
— Не, мадам, не бих казал, че разводът е леко нещо. Голямо кълбо има да се разплита. Хм… да вземем най-обикновен пример с някоя дама и да речем, че тя води двама съпрузи…
— Двама?
— Може да са повече или пък само един. А може и да е сложен брак. Но да се спрем на госпожата и двамата мъже като типичен случай. Тя решава да се разведе с единия. Приемаме, че се прави по приятелски, другият съпруг е съгласен и изхвърленият не вдига врява. Не че ще му бъде от полза, ако се разшуми. О’кей, дамата се разделя с него, той напуска. Пак остават безкрайно много неща. Мъжете навярно са партньори в бизнеса, често е така при съсъпрузите. Разводът може да разруши тия връзки. Имат да уреждат парични въпроси. Тримата може би заедно притежават кубиците и макар да са записани на нейно име, бившият съпруг вероятно е вложил средства или е плащал дял от наема. А почти винаги трябва да се помисли за децата, за издръжка и какво ли не. Въобще куп проблеми. Не, мадам, разводът никога не е лесен. Ще се разведеш за десет секунди, после десет години ще оправяш бъркотиите. Не е ли и тук същото?
— Ъъ… ами забравете за този въпрос, полковник. При нас може да стане и по-просто. Но ако това е обикновен брак, какво представлява сложният?
Затънах в обяснения за полиандрии, кланове, групи, линейни, също и по-особените случаи, смятани за вулгарни от консервативни хора като моето семейство — да речем, живота, който си уреди майка ми, когато изрита моя старец, въпреки че не описах точно туй. Мама винаги е стигнала до крайности.
Жената каза:
— Объркахте ме. Каква е разликата между линия и клан?
— Доста различни са. Вземете моя случай. Имам честта да принадлежа към един от най-старите линейни бракове на Луната и според пристрастното ми мнение — най-добрия. Питахте за разводите. В нашето семейство няма такива и съм готов да заложа много срещу малко, че и в бъдеще не се предвиждат. Линейният съюз крепне все повече с годините, натрупва опит в изкуството на разбирателството, докато стане немислимо да го напуснеш. Освен това за развод с някого от съпрузите трябва единодушно съгласие на всички съпруги — невъзможно е. Старшата дама въобще не би допуснала да се стигне толкова далеч.
Продължих да описвам предимствата: финансова сигурност, чудесен живот за децата в дома, а смъртта на някой от членовете, макар и да е трагична, никога не се превръща в кошмар, както е при други бракове, особено за дечурлигата. Те просто не могат да осиротеят. Предполагам, че омекнах от въодушевление, но пък и семейството е най-важното нещо в живота ми. Без моите хора съм само един еднорък механик, когото и да елиминират, никой няма да кихне.
— Ето затова положението е устойчиво — казах им. — Да вземем най-младата ми жена, на шестнайсет е. Сигурно ще стане старша съпруга, щом подкара осемдесетте, което не означава, че дотогава ще са умрели по-възрастните от нея. На Луната е малко вероятно, дамите там май са безсмъртни. Ех, може всички те да се оттеглят от управлението на фамилията. Според традициите на семейството ни така и постъпват, без по-младите съпруги да ги притискат. Тъй че Людмила…
— Людмила?
— Руско име. От приказките. Мила ще има над петдесет години отличен пример пред очите си, преди да се нагърби с товара. А и поначало е чувствителна, едва ли ще допуска грешки, но дори да се случи, другите съпруги ще я вкарат в правия път. Саморегулиране, като в машина с добре построени обратни връзки. Сполучливият линеен брак е безсмъртен, очаквам моят да ме надживее с поне хиляда години — и затова няма да ритам срещу смъртта, когато ми дойде времето. Най-хубавото от мен ще продължи да съществува.