Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Истина е, капитане, но този път аз съм прав.
— А Майк само ще ни каже дали знае думата… все едно да питаш едва проходило детенце какво е компютър. Да се придържаме към фактите. Свен, да им кажа ли за Агню?
— Ти решаваш, капитане.
— Ами… споделям само като пред водни братя. Лейтенант Агню беше вторият ни лекар. Свен твърдеше, че имал блестящ интелект. Обаче не понасяше марсианците. Щом се уверихме донякъде, че местната цивилизация е миролюбива, заповядах никой да не носи оръжие. Но Агню не се подчинил… или поне не намерихме личния му пистолет, а хората, които последни го видели жив, заявиха, че бил в кобура му. В дневника записахме, всичко на всичко, следното: „Изчезнал безследно. Предполага се, че е мъртъв.“ Двама от екипажа забелязали, че Агню навлязъл в тесен проход между две скални стени. После и един марсианец се пъхнал там и моите хора затичали след него, защото чудатостите на доктор Агню ни бяха добре познати. И двамата чули изстрел. Единият твърди, че стигнал до началото на прохода навреме, за да види Агню зад марсианеца. В следващия миг вече не го виждал никъде. Вторият казва, че догонил първия, когато марсианецът вече се изнасял величествено от прохода и ги отминал. Огледали прохода, но бил празен и завършвал с глуха стена. Това е, господа. Агню може и да е скочил над ръба на скалите, с помощта на страха и слабото притегляне, но аз не успях да направя това. Трябва да спомена, че двамата членове на екипажа носеха кислородни обогатители, иначе не може на Марс, а пък кислородният глад сериозно размътва възприятията. Не съм сигурен дали първият вече е страдал от задушаване. Казах ви го, защото на мен така ми е по-лесно да тълкувам думите му, че Агню изчезнал мигновено. Предположих, че вече е изпитвал последствията от хипоксията и му заповядах да си провери кислородния обогатител. Чаках Агню да се върне, за да го сдъвча, че е излязъл с оръжие.
Но изобщо не го открихме. И тогава се породиха опасенията ми от марсианците. Никога повече не ги виждах като огромни, кротки и безобидни, дори смешни същества, макар че нямахме други неприятности и те се съгласяваха с всяко наше искане, ако Смрадльо измислеше как да го изрази. Постарах се да потуля произшествието. Не е разумно да всяваш паника, когато си на сто и петдесет милиона километра от дома. Е, отсъствието на Агню стана очебийно след безплодното издирване. Но аз отхвърлих всякакви идеи, че имаше нещо загадъчно — Агню се е изгубил из онези скални лабиринти и умрял от недостиг на кислород… а после бил затрупан от пясъчно свлачище. Възползвах се от случая, за да забраня самотните разходки, да изисквам непрекъсната радиовръзка с кораба и грижи за кислородните обогатители. Не съм казвал на първия от двамата да си мълчи, само му намекнах, че историйката е нелепа, защото другият не я потвърди. Мисля, че официалната версия се наложи като единствена.
Махмуд изрече бавно:
— Капитане, за пръв път чувам, че е имало някаква загадка. Предпочитам „официалната“ версия. Не съм суеверен.
— Точно това исках — кимна Ван Тромп. — Само Свен и аз чухме онези невероятни измислици. И все пак… — капитанът сякаш остаря внезапно, — …нощем се будя и се питам: „Какво стана с Агню?“
Джубал си мълчеше. Дали Джил е разказала на Бен за Беркуист и другия с него… как беше? Джонсън? Някой изтървал ли се е пред Какстън за странния сблъсък до басейна? Едва ли. Хлапетата знаеха „официалната“ версия, че първият взвод изобщо не се е появявал, защото присъстваха на разговора му с Дъглас по видеофона.
Ама че проклетия! Единственото разумно решение беше да си затваря устата и да внушава неуморно на момчето, че не бива да запраща в нищото неприятните непознати!
От душевните терзания го спаси Ан.
— Шефе, пред вратата чака господин Брадли. Същият, който се нарече „старши административен помощник на генералния секретар“.
— Да не си го пуснала вътре?
— Не. Обяснявахме се по разговорната уредба. Трябвало да ти предаде някакви документи и да чака отговор.
— Да ги предаде през кутията на вратата. В момента тук е марсианско посолство.
— И да го оставя да виси отвън?
— Ан, знам колко добре си възпитана… но в подобни положения грубостта е полезна. Няма да отстъпим и сантиметър, докато не получим каквото искаме.
— Добре, шефе.
Дебелият пакет съдържаше множество екземпляри на само един документ. Джубал събра всички около себе си и раздаде копията.
— Давам ягодова близалка за всяко посочване на пропуск, уловка или неяснота.
След време пак той наруши пръв мълчанието.