Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Надявам се да е така — сериозно каза Ван Тромп. — Но изобщо не приех приказките ти като лъжи.
— Че защо? Изсмуках всичко от пръстите си.
— Няма значение. Според мен каза истината. — Капитанът на „Защитник“ се поколеба. — Само че не бих нарекъл Майк посланик… „преден отряд на нашественика“ е по-вярно.
Какстън се ококори, но Харшо попита спокойно:
— И защо си настроен така?
— Ще се изразя още по-точно. Според мен е разузнавач, събиращ сведения за марсианските си господари. Не ме разбирай накриво — и аз съм много привързан към момчето. Но той няма никакви причини да ни бъде верен… тоест, на Земята. — Ван Тромп го погледна мрачно. — Всеки си въобразява, че един намерен на Марс мъж веднага ще се захласне от щастие при възможността да се върне „у дома“. Но не беше така. Свен?
— Майк пощуря от страх — допълни Нелсън. — Не успявахме да припарим до него, толкова се боеше от нас. После марсианците му казаха, че трябва да тръгне… и той започна да се държи като войник, изпълняващ заповед, макар и да го тресе от това.
— Я постойте малко! — възмути се Какстън. — Капитане, що за… ама защо им е на марсианците да ни нападат? Все едно ние да атакуваме Юпитер. Тук притеглянето е два пъти и половина по-силно, както на Юпитер е два пъти и половина по-силно от земното. Важат и същите коренни разлики в температурата, налягането и състава на атмосферата. Ние не бихме могли да живеем на Юпитер… нито си представям как марсианците ще свикнат с нашите условия. Не съм ли прав?
— Доста си близо до истината — призна Ван Тромп.
— Е, за какво ни е да нападаме Юпитер? Защо ще ни напада Марс?
— Бен, чел ли си проекта за създаване на плацдарм на Юпитер?
— Мечти. Нищо осъществимо.
— И междупланетните полети бяха мечта допреди броени години. Инженери изчислиха, че ако се възползваме от целия си опит в овладяването на океанското дъно и изобретим скафандри с автономна силова система, няма пречки да стъпим на Юпитер. Не си мисли, че марсианците са по-тъпи от нас. Да беше им видял градовете…
— Е… Все пак не разбирам защо ще ни се бъркат.
— Капитане?
— Да, Джубал?
— Имам още едно възражение. Знаеш, че културите се делят на „аполонови“ и „дионисиеви“.
— Имам представа.
— Ами на мен ми се струва, че и най-благата земна култура ще е „дионисиева“ за марсианците. Ти си бил на Марс, но аз дълго разговарях с Майк. Момчето е израсло в „аполонова“ култура. А те не са агресивни.
— Не бих разчитал на това.
Изведнъж се намеси и Махмуд:
— Капитане, има доказателство в подкрепа на Джубал. Можеш да анализираш една култура по нейния език… а в марсианския липсва думата „война“. Поне аз не съм я срещал. Няма и „оръжие“, нито „битка“. Щом думата я няма в езика, в културата не съществува нейно съответствие.
— Празни приказки! Животните се бият, а пък мравките воюват. Е, имат ли думи за това?
— Щяха да имат — настоя Махмуд, — стига да говореха. Всяка надарена с реч раса има думи за всяка своя представа и идея, непрекъснато измисля нови думи или определения според развитието на своята мисъл. Готовата за овладяване на речта нервна система не може да не си служи с нея. Ако марсианците знаят какво е „война“, трябва да имат такава дума.
— Има начин да решим спора — предложи Джубал. — Да повикаме Майк.
— Не бързай толкова — възрази Ван Тромп. — От години знам, че със специалист не можеш да се надприказваш. Но освен това научих, че историята има дълъг списък от специалисти, направили ужасни грешки… извинявай, Смрадльо.