Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
В резултат от тези размишления се снабди с няколко листа рисувателна хартия най-голям формат и като извади боите си, започна да майстори фирма, която да привлича окото и същевременно, според собствените му думи, да действува пряко на въображението на минувача. Нещо, което да мами с цветовете си, с добър, съблазнителен подбор на думи и реалистична рисунка, изобразяваща живота, който наемателят може да очаква между стените на този палат на удоволствието — такива според него трябва да бъдат съставките на обявлението. Можеше, от една страна, да опише скромните наслади на домашния живот, вечерния огън, русокосите палавници и съскащия самовар, а от друга, можеше (и беше почти уверен, че това по допада на неговата муза) да представи прелестите на друг вид живот, малко по-широк по обхват или, смело казано, рая на мохамеданите. Толкова дълго се колеба художникът между тези два образа, че преди да стигне до решение, и двете рисунки бяха вече намислени и напълно завършени. С пословично нежното сърце на родител той се видя неспособен да пожертвува нито едната, нито другата рожба на своето изкуство и реши да ги излага през ден. „По този начин — мислеше Съмърсет — ще се обръщам безпристрастно към всички обществени съсловия.“
С ези-тура разреши единствения още висящ проблем, така че по-съблазнителното платно спечели гласа на съдбата и първо се появи на прозореца на къщата. Беше нарисувано с голямо въображение, текстът — красноречив, цветовото съчетание — привлекателно и смело и ако не беше несъвършеното изпълнение на художника, биха го обявили за образец в тази област. Ала и в този си вид, гледано от любимата му наблюдателна точка — градинската ограда, и от известно разстояние, то будеше приятни чувства в сърцето на художника.
— Създадох — възкликна той — един безценен мотив и той ще бъде тема на първата ми академична картина.
И двете творби имаха незаслужена злочеста съдба. Наистина, от време на време пред парапета на сутерена се събираше навалица, но тези хора идваха да се надсмиват, а не да обмислят сериозно предложението му, дори ония, които искаха по-подробни сведения, явно имаха за цел да го подиграят. По-пикантната от двете рисунки всъщност не прояви никаква привлекателна сила и макар да се радваше на известен скандален успех, резултатът беше равен на нула. При повторното излагане на другата творба обаче пред Съмърсет се яви действително сериозен кандидат.
Той беше възпитан на вид човек, но личеше, че скоро се е смял и още не може да овладее както трябва гласа си.
— Моля да прощавате — каза той, — но какъв е смисълът на тази необикновена обява?
— Моля вие да прощавате — отвърна Съмърсет троснато. — Смисълът й е достатъчно ясен — И тъй като от горчив опит се боеше от насмешки, понечи да затвори вратата, но джентълменът пропъхна бастуна си в пролуката.
— Моля ви, не бързайте толкова — рече той. — Ако действително давате стаи под наем, пред вратата ви стои кандидат-наемател, и ще ми бъде безкрайно приятно да разгледам помещенията и да узная наема.
С разтуптяно от радост сърце Съмърсет пусна посетителя, разведе го из различните стаи и почувствувал отново прилив на убедително красноречие, описа техните предимства. На джентълмена особено допадна изящната хармоничност на гостната.
— Тази стая — каза той — е тъкмо за мен. Какъв седмичен наем ще ми искате, ако може да попитам, за този етаж и за по-горния над него?
— Ами, да речем — отвърна Съмърсет — сто лири стерлинги.
— И дума да не става! — възкликна джентълменът.
— Е, тогава — отговори Съмърсет — петдесет. Джентълменът го изгледа някак учудено.
— Вие изглеждате странно променчив в исканията си — рече той. — Какво ще кажете, ако въз основа на вашето правило за делене предложа двайсет и пет?