Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Нито вие, нито полицията ще успеете в това — отвърна Исидор.
— Глупак! — извика Феодора. — Ти нищо не знаеш за големите мъки и изтезания, с които ще си послужи полицията, за да те накара да проговориш.
— От никакви мъки не се страхувам — каза Исидор. — И на бесилка да ме окачат, думица не ще продумам.
Феодора го хвана за ръка и го притегли към себе си.
— Значи ме заставяш да ти открия тайната на сърцето си? — каза тя. — Трябва ли да ти кажа и това, че не мога да издържа да те гледам в нещастие? Не, ти не бива да попаднеш в ръцете на палачите, ти не трябва да имаш работа с руската полиция. Не ми казваш кой те е заставил да ме убиеш. Добре, тогава кажи ми защо не ме уби? Защо не ме уби, докато спях. Тогава щеше да изпълниш желанието на онзи, който те е пратил, а аз нямаше да зная кой е пролял кръвта ми.
Исидор не продума нито думица, а Феодора го притегли още по-близо към себе си и обори глава.
— Но отговори, защо не ме уби, когато спях?
Исидор трепна. Големите му черни очи заблестяха с необикновен пламък и той улови лицето на Феодора.
— Защото твоята красота ме увлече, защото прелестите ти ме обезоръжиха, защото те любя до полуда.
Иронична усмивка се изписа на Феодорините устни. После тя се изтръгна от прегръдките на Исидор и се облегна на възглавницата.
— И това наричаш любов, а не искаш да изпълниш първото ми желание. — Тя хвана Исидор, притисна го до себе си и като облегна на гърдите му хубавата си глава, каза:
— Ако наистина ме обичаш, кажи ми, Исидоре, кой ти нареди да ме убиеш?
— Ако ти кажа, загубен съм!
— Но ако ми кажеш, от мен ще получиш най-голямата награда, каквато мога да ти дам.
Исидор се бореше със себе си. Искаше да отблъсне тази жена, но тя само го притискаше още по-силно и той се отпусна и дълбоко въздъхна на гърдите й.
Вдовицата го помилва по меките коси, а устните й диреха неговите.
Исидор разбра, че тази жена съвсем го е завладяла. Той знаеше, че е достатъчно да го целуне и ще бъде неин. Стараеше се да се изтръгне от прегръдките й, ала тя не го оставяше.
— Ще трябва да избираш между мене и онзи, който те е изпратил да ме убиеш. Мъчно ли ти е да решиш на коя страна да застанеш?
Феодора го целуна по лицето, после по устните.
Много продължи тази прегръдка.
Зад завесата стоеше Леония, която стана свидетел на целия им разговор. Тя се възползува от случая да излезе от стаята.
Исидор продължаваше да лежи в прегръдките на тази жена.
Феодора тържествуващо погледна Исидор, който я пронизваше със страстния си поглед. Той не можеше повече да мълчи — трябваше да й се изповяда.
— Кажи ми, любими, името на този, който те изпрати да ме убиеш.
— Ако ти го кажа, ще бъдеш ли моя? — извика Исидор.
— Твоя, съвсем твоя, само твоя.
— Тогава добре — извика той, — ще ти кажа. Нихилистите искат да те погубят.
— Нихилистите! Така и предполагах. Исидор извика и се наведе до леглото.
— Изгубен съм! Това предателство ще ми струва живота. Издадох другарите си и защо? За да задоволя страстта си! Никой досега не се е измъквал жив от тези силни хора. Отмъщението им ще ме връхлети и един ден, когато намерят трупа ми да се облива в собствената си кръв, никой не ще отговаря за моето убийство.
— Щом си толкова луд да чакаш да те убият! Не можеш ли да избягаш и да се скриеш някъде?
— Да се скрия от тях! — извика Исидор, кършейки ръце. — Досега никой не е избегнал тяхното зорко око. Не, аз съм изгубен; дори да се скрия и в най-затънтеното място на света, пак ще ме намерят.
— То се знае, че ще те намерят, но ако се скриеш сред многобройната тълпа на някой милионен град, не вярвам да те намерят.
— И ти желаеш това? — извика Исидор и в очите му светна искра от надежда.
— Да, искам го, желая го — каза Феодора и простря ръце, за да го привлече по-близо. — Трябва да ми отговориш на въпросите, които ще ти задам сега.
— Още неща да ти казвам, значи да предам другарите си. Не, Феодоро, избий това от главата си.
— Слушал ли си, Исидоре, за Париж — пошепна тя, — слушал ли си за Париж, за оня очарователен град, където животът е весел? Ще отидем там, любими, там ще отнесем нашата любов и весело ще прекарваме дните си. Представи си една малка виличка между Париж и Версай — там можем да бъдем радостни и да се обичаме. Представи си, че можем да бъдем радостни и да се обичаме. Представи си, че вървиш по булевардите, а аз съм до тебе. А вечер, когато се върнем във вилата, когато ни обгърне тъмнина, ще бъда при тебе.