Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Леония не бе излязла, тя само отвори и затвори вратата, но не излезе, а се скри зад пердето, което разделяше двете стаи.
Тя искаше да почака, докато заспи Феодора, и после да вземе ключа за зимника, където се намираше майката на Бояновски.
Остана така четвърт час. Освен дишането на красивата вдовица, в стаята нищо не се чуваше.
Леония полека напусна скривалището си, но веднага се върна, цяла разтреперана от страх.
Бе видяла нещо ужасно:
Под леглото на вдовицата имаше една черна фигура, която явно бе стояла дълго там. Фигурата стана.
Това бе един младеж. В ръцете му светеше нож.
Той се наведе над леглото, а с дясната ръка вдигна святкащия нож.
Леония не знаеше какво да прави — дали да вика за помощ или да мълчи.
От гърдите на младежа се изтръгна дълбока въздишка: той се разтрепера и посърна. Красотата го омая — победи го…
Ръката, с която държеше ножа, се отпусна. Той бе зашеметен от хубостта на Феодора. С прикован поглед съзерцаваше тази чудесна жена. Из гърдите му се изтръгна възклицание и камата падна на меката покривка. Той наблюдаваше красивата жена, която тихо спеше на копринените възглавници пред него. Кръглите й гърди се издигаха и спадаха. Той не можеше да снеме поглед от нея.
— Колко е прелестна — казваше си, — колко е красива! Наведе се над Феодора.
Дали се бе разкаял за намерението си да убие жертвата?
Не, той не се наведе с цел да я убие. В погледа му не се четеше желание за убийство. Той бе заслепен от любов.
Искаше да целуне румените уста в знак на горещата си любов.
И когато устните му бяха само на един пръст от Феодорините, тя се отдръпна и изпищя.
Ужас се изписа на лицето й. Тя сложи ръка на сърцето си, сякаш искаше да го запази от ножа. Най-после устните й потрепераха и тя продума:
— Бояновски! Значи наистина си дошъл. Милост, милост! За минутка лицето й се промени, тъй като човекът застина пред нея и каза:
— Не мога да сторя това, макар че ще платя с главата си. Щом Бояновска се увери, че това не е мъжът й, изведнъж доби кураж.
Тя протегна ръка, взе свещта и освети цялата стая.
Убиецът неподвижно лежеше на мечешката кожа. Бе закрил лицето си с ръце, сякаш искаше да се скрие от Феодора — да не го познае. Тя обаче го позна още от пръв поглед.
Това бе Исидор — племенникът на Марголински.
Феодора се изсмя, а после се обърна към Исидор:
— Че станете де, млади човече! Аз не очаквах да се видим тъй скоро.
Полекичка Исидор се повдигна и с отпуснати ръце застана пред Феодора.
— Наистина досега не съм имала по-необикновено посещение. Вие не ме познавате още добре и влизате в стаята ми без предварително предупреждение. Ей Богу, вашите деди май са живели под ясното египетско слънце, защото такава буйна и гореща кръв като вашата в студената Русия няма.
Исидор не промълви нито думичка; погледът му ставаше все по-мрачен.
— Не се подигравайте с мен, Феодора. Вие дори не предчувствувахте, че можехте много лесно да умрете. Не можете и да предположите в каква опасност се намирахте.
— Опасност? В каква опасност съм могла да се намирам, когато вие сте с мене?
Исидор я изгледа и вдигна ножа от килима.
— Виждате ли острието на този нож? За вас беше предназначено.
— Кой, кой трябваше да направи това?
— Аз — отвърна Исидор, — мен избраха.
— Избрали са вас, за да станете мой убиец? Какви глупости говорите! Кой е могъл да ви застави да станете убиец и защо?
Исидор обори глава.
— Не мога да ви отговоря на този въпрос. Не ви ли е достатъчно, че ви пощадих, и то в моя вреда?
Тя непременно искаше да узнае истинската причина.
— Имам чувството, Исидоре, че сме запознати не от няколко дена, а сякаш са се изминали цели месеци и години, откакто се видяхме за пръв път. На еднаквите ни натури се дължи това. Сърцето ви бие много по-силно и буйно, отколкото на другите младежи, тъй както и моето. Ние ще бъдем добри, много добри приятели, Исидоре.
Младежът почувствува как две ръце го хванаха за рамената и как топлият дъх на Феодорините устни погали устните му.
— Добрите приятели обаче трябва да бъдат искрени един към друг, а с това, Исидоре, вие не можете да се похвалите — прибави Феодора. — Иначе отдавна щяхте да ми кажете кой ви даде ножа, за да ме убиете.
— Не мога да ви кажа — рече Исидор, — дори ако в тази минута ми обещаете и най-голямото щастие. Устата ми ще останат затворени, защото ме обвързва клетва.
Вдовицата сърдито се надигна и силно стисна ръката на Исидор.
— Човече! — раздруса го тя, сякаш искаше да го пробуди от тежък сън. — Не ме заставяй да прибягвам до крайност. Размисли: в моите ръце си, само да дръпна тази верижка и моите хора веднага ще бъдат тук. Мога да те арестувам и онова, което не желаеш да кажеш на мен, ще трябва да го кажеш на съдията.