Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Еди! — извика той и този път не се задави от кашлицата. Гласът му беше дълбок и мощен.
Младежът се обърна.
— Хайде, мини през вратата — извика той и небрежно махна с ръка, сякаш искаше да се отърве от спътника си и да се заеме с най-важната работа — откриването и спасяването (в случай на необходимост) на Одета. — Мини през вратата и вземи всичко, което ти е необходимо. Двамата с нея ще бъдем тук, когато се върнеш.
— Съмнявам се.
— Трябва да я намеря. — Той умоляващо изгледа Роланд. — Не мога да я изоставя.
— Разбирам, че си влюбен в нея, но този път искам да ме придружиш.
Еди смаяно се втренчи в него, сякаш не можеше да повярва на ушите си. След няколко секунди промълви:
— Да те придружа ли? Това вече е върхът. Последния път отказа да ме вземеш със себе си, въпреки че имаше опасност да прережа гърлото ти. А сега искаш да рискувам и да оставя Одета да бъде разкъсана от някой хищник.
— Ами ако това вече се е случило? — попита Роланд, макар да знаеше, че тя не е загинала. Господарката може би беше ранена, но не бе мъртва.
За съжаление и Еди бе убеден в това. Вече десетина дни не беше вземал наркотици и съзнанието му се беше прояснило. Той посочи към вратата и промълви:
— Знаеш, че е жива, иначе проклетата врата щеше да изчезне. А може би си ме излъгал, когато ми каза, че ако не сме тримата заедно, не ще успеем да се възползваме от нея. — Той се обърна с намерението да продължи изкачването, но погледът на Роланд сякаш го приковаваше към склона.
— Да допуснем, че тя е жива — промълви Стрелецът. Говореше почти шепнешком, както преди няколко дни, когато се опитваше да проникне в съзнанието на жената, впримчена в тялото на отвратителната Дета Уокър. — Тогава защо не ти отговаря?
— Ами… може би е попаднала в ноктите на дива котка — неуверено произнесе младежът.
— Хищниците изяждат колкото могат от жертвите си, но не крият останките им. Да предположим, че дивата котка е завлякла трупа на сянка, за да се върне вечерта и да изяде месото, което не се е вмирисало от горещината. Но в такъв случай вратата щеше да изчезне. Много добре знаеш, че котките не са като онези насекоми, които парализират жертвите си, за да се нахранят с тях по-късно…
— Не е задължително — прекъсна го Еди и си спомни думите на Одета, че много го бива да оспорва чуждото мнение. Прогони предателската мисъл и продължи: — Представи си, че някой хищник я е нападнал, тя се е опитала да го застреля, но първите два патрона не са се взривили. По дяволите, възможно е дори първите четири-пет да са се оказали дефектни. Котката се е нахвърлила върху нея, но преди да успее да прегризе гърлото й… Бум! — Еди удари с юмрук дланта си, представяйки си сцената толкова ясно, като че се беше разиграла пред очите му. — Куршумът може би е убил хищника, наранил го е или само го е изплашил. Е, какво ще кажеш?
— Щяхме да чуем изстрел — тихо отговори Роланд.
Младежът замълча — не можеше да оспори твърдението му. Първия път бяха дочули воя на дивата котка, разнасящ се от двайсетина километра разстояние. Невъзможно беше някой да стреля с револвер и… Внезапно му хрумна нещо и той подозрително изгледа спътника си.
— А може би си чул изстрела, докато съм спал.
— Щеше да те събуди.
— Съмнявам се. Бях уморен до смърт и съм заспал като…
— Като труп — допълни Стрелецът със същия благ тон. — Познато ми е това състояние.
— Значи разбираш…
— Не, драги. Онази нощ също спеше дълбоко, но когато се разнесе воят на дивата котка, ти моментално се събуди и скочи на крака. Причината е, че непрекъснато мислиш за Одета, страхуваш се за нея. Не е имало изстрел и ти много добре го знаеш. Иначе щеше да го чуеш, защото си погълнат от мисли за тази жена.