Сделката на капитан Ворпатрил

— Това ще създаде ли проблем? — попита Иван.

— Определено. Макар че още не знам от какъв вид. Или на чия глава. — Двамата с настръхналия лейтенант от ИмпСи, Замботи, се измериха преценяващо с поглед.

Иван потръпна, после реши, че е крайно време да поправи митничаря:

— Лейди Ворпатрил. — Просто за всеки случай. Замботи извади зашеметителя си от кобура, освободи предпазителя — поне бе така добър да отпусне дискретно ръка покрай бедрото си — и влезе в чакалнята преди Иван. Миг на напрежение… после лейтенантът погледна през рамо към него и му кимна да влезе.

Обитателите на чакалнята — някои дремещи, други отегчени и нацупени в различна степен — един след друг се отърсиха от дрямката/скуката при вида на Тедж и Риш. В стаята се възцари хаос, истинска врява от щастливи възклицания и писъци. Но пък никой не посегна да извади оръжие, установи с гигантско облекчение Иван. Тедж се устреми право към един набит мъж с посивяла коса и махагоново лице, хвърли се на врата му и едва не го събори. Иван видя как мъжът стисна насълзените си очи, залитайки под тежестта на щерка си, и отклони поглед. Струваше му се някак нередно да гледа неканен този прилив на емоции, разкривили обезоръженото лице на непознатия човек.

Отклони поглед и видя как Риш се завърта във въздушно салто и се приземява на колене в краката на високата жена с къса тъмна коса, прибрана назад с красива диадема. Риш се наведе да докосне с чело сандалите й. Жената посегна да я вдигне и я приласка в силна прегръдка. Владееше се доста по-добре от съпруга си, но въпреки цялата й сдържаност изражението й излъчваше нечовешко напрежение.

„Всички моливи сбъднати…“

Тедж и Риш си смениха местата, после четиримата се прегърнаха заедно, а след това всички се събраха в плътна група. Иван шареше трескаво с поглед в опит да ги разпознае… сигурно би могъл, ако престанеха да се движат поне за миг, или най-добре ако се подредяха в редичка.

Имаше две млади жени, и двете по-високи от Тедж, но не колкото майка си, които Иван нарече за себе си Стройната и По-стройната… после направи връзката със снимките, които беше виждал. Стройната беше Гъли, средната сестра, с червеникавокафява кожа, червеникавокафява коса и канелени очи, облечена в нещо синьо-зелено и ефирно. По-високата, по-голяма и още по-стройна сестра Звездичка имаше същия екзотичен цвят на кожата, но косата й беше черна като абанос, права, лъскава и събрана назад в стегнат кок, който се връзваше с деловия й черен костюм; леденозелените й очи, така неочаквани на фона на останалата окраска, напомняха за очите на майка й, баронесата.

Колкото до Бижутата, те, слава богу, бяха цветово кодирани и много по-лесни за разпознаване. Иван храбро издържа гледката на Смарагд — блестяща зелена кожа и коса с цвят като горски листак в слънчев ден, — както и на тънката жена със заострени уши, бяла кожа, прошарена със сребърни нишки, и къса снежнобяла грива, която очевидно беше Перла. И двете бяха наконтени като Звездичка — с панталон и сако, които би трябвало да са омачкани от пътя, но очевидно не смееха.