Смъртта на императора

— Мога да се досетя какво е искал да каже оня. За да изпълнят намеренията си, се нуждаят от пари, които се надяват да сдобият оттатък по някакъв престъпен начин, докато от тази страна на планините не могат да сторят нищо, без да обърнат вниманието на властите върху себе си. Ние обаче ще се погрижим да не им се представи възможност за провеждане на безобразните им планове. А сега да потегляме! Похапнахме, отпочинахме, нека не губим повече време!

Докато приятелите възсядаха конете си, хотелиерът издърпа иззад някаква ограда едно магаре, което бе толкова дръгливо, че живо да го оплачеш. Господарят му се метна и поеха на запад. Дългоушкото впрочем уличаваше в лъжа неугледния си външен вид, защото поддържаше бодра крачка наравно с конете, макар наистина те отдавна да не стояха на върха на физическите си възможности. За един час стигнаха подножието на планината и пътят тръгна стръмно по нанагорнището. Последваха го на късо разстояние до мястото, където отляво един пролом се врязваше в планината. Той бе осеян със скални отломъци и водеше така внезапно нагоре, че само някой добър катерач би могъл да задържи крак. Едно ездитно животно тук би било напълно безполезно.

— Това е barranca — рече съдържателят, като посочи пролома. — След като сте се катерили два часа, стигате билото и право пред себе си виждате Дяволския извор. Пътят, към който трябва да се придържат преследваните, води от другата страна в много, губещи време завои …Cielo! Какво е това?

При последните думи той беше обърнал поглед в посоката, която поемаше пътят и при това очите му се бяха спрели на кучето, чиято козина бе настръхнала, очите му святкаха и разкрачило широко предните лагш, то бе вдигнало неподвижно глава. Проследявайки посоката на погледа му, мъжете забелязаха някакъв предмет, който лежеше на двеста крачки нагоре насред шосето.

— Santa Madonna! — извика съдържателят. — Прилича на кон.

— Кон ли? — попита Мариано. — Вярно, имате право, сега и аз го виждам. Трябва да проверим. Бързо нагоре!

Краткото разстояние бързо бе преодоляно и ездачите спряха конете си с вик на ужас пред гледката, която им се представи. Но не зеещата в гърлото на коня рана бе причината за ужасения вик на мъжете, а човекът, който лежеше до него в локва съсирена кръв. Беше Манфредо, мъртъв…убит. Потресени мъжете слязоха от животните и си разменяха забелележки относно мъртвеца, докато Грандприз се наведе да прегледа дали все пак няма живот в него. Но един поглед го осведоми, че човекът отдавна е мъртъв. В областта на сърцето се виждате рана от нож. Тя трябва да бе причинила моменталната му смърт. Ловецът хвърли един проучвателен поглед и на коня, и се изправи.

— Сеньорес, случаят е ясен. Съсипаното животно е попаднало с предния десен крак в една пукнатина и се е сгромолясало. Не е могло повече да се вдигне, защото си е строшило крака. Сетне е възникнала разпра между Манфредо и един от другите. Предполагам, че всеки е претендирал за един от двата останали коня и в хода на свадата Манфредо е бил убит. Само съм любопитен кой е убиецът — Кортейо или Ландола!