През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Това разпределение на задачите се оказа чудесно. Халеф се занимаваше с конете. Шейхът на хадедихните най-спокойно можеше да се упражнява в стрелба, а англичанинът яростно къртеше зида. Не биваше да разрушаваме стената в горния край, което беше много по-лесно, защото щеше да ни издаде. Започнахме отдолу, за да разгадаят намеренията ни едва когато няколко силни удара щяха да са достатъчни, за да завършим делото си.
Най-сетне успяхме да измъкнем първия голям камък, скоро последваха и други. Когато бяхме почти готови, повикахме двамата хадедихни. Всеки пое коня си. Линдси вдигна лоста за последен удар.
— Сега всичко ще съборя! Йес!
Англичанинът се затича към зида и го удари с такава сила, че той рухна. И последните камъни се разлетяха по земята. Проправихме път в отломките. После се метнахме на конете. Прескочихме над камънака и се измъкнахме през отвора навън. Неволята ни приключи още преди да беше започнала, и напуснахме подслона си, без да заплатим сметката.
— Сега накъде? — попита Линдси.
— В тръс, докато завием зад къщата, и после в галоп през селото. Пръв ли ще яздите?
Англичанинът застана начело. Следваха го тримата араби, а аз бях накрая. Минахме между изоставеното вече жилище и двете къщи, от които бяха стреляли срещу нас, и предвижданията ми наистина се оправдаха — никой не стреля срещу нас. Но не бяхме стигнали далеч, когато зад гърба ни се чуха силни викове. Смушкахме конете с шпорите и препуснахме извън селото.
Тук видяхме, че повечето от конете на беруарите са на поляната. Те пасяха трева доста отдалечени от селото, така че се надявахме да се измъкнем, преди конниците да ги възседнат.
Пътят ни минаваше през равнина, прорязана от множество потоци. Конете ни препускаха с всички сили. Трябваше да укротявам врания си жребец, който, усетил водата, пръхтеше и едва удържах да не изпревари далеч останалите коне.
Най-сетне зад нас забелязахме широка редица от конници, които ни преследваха.
Мохамед Емин загрижено погледна коня, който яздеше неговият син, и подхвърли:
— Ако имахме някой друг жребец, никога нямаше да ни догонят.
Имаше право. Това беше най-добрият кон, който можеше да се купи в Амадие, но ходът му бе тромав и дишаше трудно, така че при една продължителна, бърза езда скоро щеше да рухне.
— Сихди — попита Халеф. — Не искаш да убиеш никой от кюрдите, нали?
— Докато може да се предотврати, не.
— Но по конете им можем да стреляме.
— Не ни остава нищо друго.
Халеф смъкна от рамото си дългата арабска пушка и се прицели. На петстотин крачки той никога не беше пропускал целта, а моята карабина биеше и по-далеч.
Преследвачите ни доближаваха все повече. Виковете им звучаха заплашително, работата ставаше сериозна. Един от тях яздеше начело. Доближиха се на около петстотин крачки, но първият продължаваше да препуска. После внезапно спря коня си, прицели се и стреля. Пушката му не беше лоша. Куршумът улучи един камък в непосредствена близост до нас и парчета от него се разхвърчаха. Стрелецът беше млад кюрд, може би кръвният отмъстител.
— Уел! — каза англичанинът и обърна коня си. — Слизай долу, момче!
Прицели се и дръпна спусъка. Конят на кюрда подскочи, олюля се й се строполи.
— Може да си върви вкъщи! Йес!
Този хладнокръвен, сигурен изстрел бе последван от рева на кюрдите. Те се спряха и започнаха да говорят помежду си, но скоро отново ни последваха. Не след дълго стигнахме до широк поток, през който нямаше мост. Потокът беше буен и дълбок, така че трябваше да намерим място, където да преминем. Това ни лиши от преднината. Кюрдите спряха. Някои от тях все пак се придвижиха още малко, слязоха от конете и се изправиха зад тях. Видяхме, че опряха пушките си на гърбовете на животните.
И ние бързо слязохме от седлата и направихме същото. Миг след техните изстрели изтрещяха и нашите. Само аз не стрелях. Пролича си, че имахме по-добрите оръжия. От четирите изстрела три улучиха целта, докато само един кюрдски куршум засегна опашката на коня на англичанина. Линдси поклати глава.
— Имат лоши идеи! — каза той. — Искат да застрелят коня отзад.
— Потърсете някой брод! — извиках аз. — С Халеф междувременно ще държим тези хора в шах.
Стопаните на улучените коне изтичаха обратно при своите. Двама обаче не мръднаха от мястото си. Видях, че отново пълнят пушките си.