През страната на скипетарите

Този селямлък беше обзаведен сносно. Около стените имаше дивани. На едно по-високо място срещу входа седеше господарят на двореца. До него имаше подобно издигнато място, което вероятно беше предназначено за мен, а пред него бяха сложени няколко възглавници за спътниците ми. Двамата ми носачи спряха заедно с мен на вратата. Агата се поклони, без да става, и каза:

— Добре дошъл, ефендим! Аллах да благослови пристигането ти в моя дом и да ти отреди много дни при мен! Прощавай, че не ставам, но никрис измъчва краката ми, така че не мога да се движа. Нека те донесат до мен и те сложат от дясната ми страна. А твоите спътници могат да си починат на местата пред нас.

Сложиха ме да седна до него, а тримата други заеха местата срещу нас. Изразих благодарността си и извинението си с няколко учтиви думи, които той обаче прекъсна с уверението, че не аз, а той ми дължи благодарност. Носачите се отдалечиха, а слугите донесоха лули и кафе. В ориенталските страни оценяват богатството на човека обикновено по изработката на лулите му. Според това мерило Мурад Хабулам ага беше много богат човек. Тръбите на неговата лула и тази, която дадоха на мен, бяха от истинско розово дърво, увити със златни нишки и украсени с перли и скъпоценни камъни. Мундщуците им бяха истински лукс. Кехлибарът, от който бяха изработени, бе от онзи полупрозрачен, опушен вид, който в Ориента се цени много повече от прозрачния.

[#1 Подагра. — Бел. нем. изд.]

Малките филджанлар[41] бяха сложени в златни подставки с чудесна филигранна изработка, а като опитах кафето, трябваше да призная, че по-добро бях пил само веднъж в Кайро. По ориенталски обичай то се пиеше на един дъх. По обем една чашка съдържаше приблизително колкото четири напръстника. Тютюнът също беше отличен. Жалко, че лулите бяха толкова малки! След около петнайсет дръпвания отново трябва да бъдат пълнени, за което се грижеше Хумун, любимецът на господаря си.

Тъй като според добрите обноски гостът не биваше да бъде питан веднага след пристигането му за това, кой е и откъде е, си разменяхме само общи приказки. После Мурад Хабулам се помести малко по-близо до мен и попита:

— Хубаво ли беше днес пътуването ти, ефенди?

— Аллах добре ме водеше — отвърнах аз.

— Африт, шивачът, ми каза, че идваш от Жиганци?

— Вчера бях там.

— А откъде дойде?

— От Радова и Остромджа.

— Значи всеки ден си бил на път?

— Да, защото пристигаме от Едирне и Стамбул.

— От Стамбул ли? Аллах ти е мислел само доброто, щом е направил така, че да се родиш в града на падишаха!

— Не съм роден там. Дойдох в Еш Шам през Филистин.

— Значи тогава си Шамли?

— И такъв не съм. Аз съм франк, алеман, и тръгнах от родината си през великата Сахар, а оттам към Мъсър.

— Аллах е велик! Толкова далеч ли те отведе пътешествието ти? Направи ли добри сделки?

— Не пътувам, за да търгувам. Искам да видя страните и народите, които ги обитават, да се запозная с езиците и обичаите им. Затова напуснах толкова задълго родината си.