Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
„По дяволите – помисли си Бублански. – Защо не изпратих някого тук още сутринта?“ След това кимна и смени темата.
– Добре. Има едно лице, което искаме да разпитаме във връзка с убийствата. Имам основания да смятам, че вие го познавате. Интересува ме какво знаете за жена на име Лисбет Саландер.
Микаел Блумквист изглеждаше за секунда напълно озадачен. Бублански забеляза, че Ерика Бергер изгледа остро колегата си.
– Нещо не ви разбирам.
– Познавате ли Лисбет Саландер?
– Да, познавам Лисбет Саландер.
– Откъде?
– Защо питате?
Бублански махна раздразнено с ръка.
– Както ви казах, искам да я разпитам във връзка с убийствата. Откъде я познавате?
– Но… Това е безумно. Лисбет Саландер няма никакво отношение към Даг Свенсон и Мия Бергман.
– Тогава остава тихо и спокойно да го докажем – отвърна Бублански търпеливо. – Но не отговорихте на въпроса ми. Откъде познавате Лисбет Саландер?
Микаел се поглади по наболата брада и разтри очи, докато мислите се щураха в главата му. Накрая погледна Бублански в очите.
– Наех Лисбет Саландер да извърши едно проучване за мен по съвсем друг случай преди две години.
– За какво ставаше въпрос?
– Съжалявам, но стигаме до въпроси, свързани с конституционните права, защитата на източници и т.н. Повярвайте ми. Онова проучване нямаше нищо общо с Даг Свенсон и Мия Бергман. Ставаше дума за съвсем друг случай, който днес е приключен.
Бублански премисли думите му. Не му харесваше твърдението, че има тайни, които не могат да бъдат разкрити дори във връзка с разследване на убийство. Но за момента реши да не настоява.
– Кога видяхте за последен път Лисбет Саландер?
Микаел премисли отговора си.
– Нещата стоят по следния начин. През есента преди две години общувах с Лисбет Саландер. Отношенията ни приключиха по Коледа същата година. След това тя изчезна от града. Не я бях виждал повече от година допреди седмица.
Ерика Бергер вдигна вежди. Бублански предположи, че това е новост за нея.
– Разкажете ми за срещата ви.
Микаел си пое дълбоко въздух и накратко описа случилото се пред входа на жилищната ѝ сграда на улица Лундагатан. Бублански слушаше с растящо удивление. Опитваше се да прецени дали Блумквист си измисля, или казва истината.
– Значи не разговаряхте с нея?
– Не, тя изчезна между сградите в горната част на Лундагатан. Чаках я дълго, но не се появи. Написах ѝ писмо и я помолих да ми се обади.
– И не знаете за съществуваща връзка между нея и двойката в Еншеде?
– Не.
– Добре… Можете ли да ми дадете описание на човека, който я нападна?
– Не много точно. Той я нападна, тя се защити и избяга. Видях го от около четирийсет, четирийсет и пет метра. Бе посред нощ и беше тъмно.
– Бяхте ли в нетрезво състояние?
– Бях малко замаян, но в никакъв случай не бях пиян. Мъжът беше рус с конска опашка. Носеше тъмно, късо до кръста яке. Имаше солидно бирено коремче. Когато се качих по стълбите на Лундагатан, го видях само отзад. Обърна се, когато ме удари. Останах с впечатление, че лицето му е изпито, а очите му – светли и близко разположени.
– Защо не си ми разказал досега? – изстреля Ерика Бергер.
Микаел Блумквист вдигна рамене.
– Случи се точно преди уикенда, а ти замина за Гьотеборг, за да участваш в онова проклето дискусионно предаване. Нямаше те в понеделник, а във вторник се видяхме съвсем за малко. След това вече не беше актуално.
– Но не сте казали на полицията… Въпреки случилото се в Еншеде – констатира Бублански.
– Защо да казвам на полицията? В същия ред на мисли трябваше да съобщя, че хванах един джебчия, докато се опитваше да ме обере на централната станция на метрото преди месец. Не съществува каквато и да било връзка между случилото се на Лундагатан и в Еншеде.
– Но не сте подали информация в полицията за нападението?
– Не. – Микаел се поколеба за миг. – Лисбет Саландер държи изключително на личното си пространство. Обмислях да отида до полицията, но реших, че тя трябва да съобщи за случилото се. Във всеки случай исках първо да говоря с нея.
– Което не се е случило?
– Не съм разговарял с Лисбет Саландер от двайсет и шести декември по-миналата година.
– Защо… връзката ви, ако това е точната дума, приключи?
Погледът на Микаел потъмня. Той претегли думите си за миг, преди да отговори.