Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— За сметка на онези, които са Ви верни.
— Сметка? — намеси се шутът. — Садеас, не вярвам някога да сте ми платили и една сфера. Но не, не, моля, не предлагайте. Не мога да приема парите Ви, понеже знам на колко много други трябва да плащате, за да правят каквото искате.
Садеас се изчерви, но остана спокоен.
— Креватна шега? Това ли е най-доброто ти постижение, шуте?
Шутът сви рамене.
— Изтъквам истините, когато ги видя, Сиятелни Садеас. Всеки човек има свое място. Моето е да предлагам обиди безплатно, а Вашето — да приемате обслужване срещу заплащане.
Садеас застина. После лицето му стана червено.
— Ти си глупак.
— Горко на хората, ако шутът е глупак. Ще Ви предложа нещо, Садеас. Ако можете да говорите, без да кажете нещо нелепо, ще ви оставя на мира до края на седмицата.
— Добре, мисля, че не ще да е толкова трудно.
— Обаче се провалихте — с въздишка отвърна шутът. — Понеже казахте „мисля“, а аз не мога да си представя нещо по-нелепо от идеята Вие да мислите. Ами Вие, млади ми принце Ренарин? Баща Ви иска да Ви оставя на мира. Можете ли да кажете нещо нелепо?
Погледите се насочиха към Ренарин, който стоеше точно зад брат си. Ренарин помълча с широко отворени бдителни очи. Далинар се напрегна.
— Нещо нелепо — бавно рече Ренарин.
Шутът се разсмя.
— Добре, смятам, че съм доволен от това. Много умно. Ако Сиятелният господар Садеас загуби власт над себе си и най-сетне ме убие, вероятно сте способен да заемете мястото ми като кралски шут. Явно сте достатъчно умен.
Ренарин се поопери, което още повече развали настроението на Садеас. Далинар хвърли поглед на върховния принц; ръката на Садеас вече беше върху меча. Не Вълшебен меч — Садеас нямаше. Ала носеше типичния за светлооките меч. Много смъртоносен. Далинар се беше сражавал неведнъж заедно със Садеас — той бе истински майстор на меча.
Шутът пристъпи напред и тихо попита:
— Какво ще кажете, Садеас? Ще направите ли на кралството Алеткар услугата да го отървете от мен и от себе си?
Да се убие кралският шут беше законно. Ала стореше ли го, Садеас щеше да се лиши от титлата и земите си. Повечето хора намираха за съвсем жалка работа това да не се прави открито. Разбира се, да убиеш шута, без никой да разбере, беше съвсем различно.
Садеас бавно сне ръка от ефеса на меча, кимна отсечено на краля и се отдалечи.
— Шуте — рече Елокар, — Садеас има моята благосклонност. Не е нужно да го мъчиш толкова.
— Не съм съгласен — отговори шутът. — Кралската благосклонност може да е мъчение за мнозина, но не и за Садеас.
Кралят въздъхна и се обърна към Далинар.
— Трябва да ида да го предразположа. Но се канех да те питам — провери ли онова, за което те помолих по-рано?
Далинар поклати глава.
— Зает бях с потребностите на армията. Но ще се заема сега, Ваше Величество.
Кралят кимна и се спусна подир Садеас.
— Какво беше това, татко? — попита Адолин. — Говореше за хората, които според него го шпионират?
— Не. Ново е. Скоро ще ти покажа.
Далинар се загледа в шута. Мъжът в черно пукаше кокалчетата на пръстите си един по един и умислено гледаше след Садеас. Забеляза, че Далинар го гледа, смигна му и си тръгна.
— Харесвам го — повтори Адолин.
— С малко убеждаване ще се съглася — отговори баща му, потърка брадичка и продължи. — Ренарин, върви събери сведения за ранените. Адолин, ела с мен. Трябва да направим проверката, за която кралят ни помоли.
И двамата младежи изглеждаха объркани, но направиха каквото им каза. Далинар се отправи през платото към трупа на пропастното чудовище.
Нека видим какво са ни донесли този път тревогите ти, племеннико, помисли той.
Адолин въртеше в ръце дългия кожен ремък. Почти цяла педя широка и един пръст дебела, ивицата завършваше с оръфано, скъсано място. Това беше подпръгът на кралското седло, ремъкът, който минава под корема на коня. Беше се скъсал по време на борбата и седлото — и ездачът — бяха излетели от гърба на коня.
— Какво мислиш? — попита Далинар.
— Не знам — отговори Адолин. — Не изглежда особено износен, обаче предполагам, че е, иначе нямаше да се скъса, нали така?
Далинар отново взе ремъка и се замисли. Войниците още не се бяха върнали с отряда с подвижния мост, макар небето вече да притъмняваше.
— Татко — обади се Адолин. — Защо Елокар иска да проверим това? Очаква ли да накажем конярите, задето не са се погрижили както трябва за седлото му? Да не би… — Той млъкна и внезапно разбра колебливостта на баща си. — Кралят мисли, че ремъкът е срязан, нали?
Далинар кимна. Завъртя ремъка между облечените си в ръкавици пръсти. За Адолин беше видно, че разсъждава по това. Подпръгът може да се износи дотолкова, че да се скъса, особено под тежестта на човек във Вълшебна броня. Този ремък беше скъсан на мястото, където се закопчава за седлото, така че конярите спокойно биха го пропуснали. Това беше най-разумното обяснение. Но погледнато през малко по-неразумни очи, можеше да излезе, че се е случило нещо нечестиво.