Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лита не се заблуждаваше от няколкото добри отзива, излезли напоследък за „Ланкастър“. Този господин Стон, а не Беки, имаше заслуга за някои мерки по снижаване на разходите, но съдейки по предишните отчайващи публикации в британските вестници, всичко щеше да се окаже напразно. Джослин Уилсън никога досега не бе губил битка. И тя щеше да се погрижи да не изгуби и тази.
Споменът за това как Ребека бе стояла на горната площадка на стълбището и безстрастно бе наблюдавала, докато тя изливаше сърцето си пред Рупърт, я изгаряше като огън.
Е, беше чакала две години. Сега идваше време за разплата.
Отне й цяла седмица да си уреди среща с Уилсън. Това не я изненада. Този човек бе истински работохолик и всеки миг от деня му бе запълнен от делови ангажименти. Освен това обичаше да възлага много голяма част от работата си на своите заместници. Но Лита нямаше да рискува да й откаже някакъв безименен чиновник в костюм. Щеше да направи предложението си лично пред Уилсън.
Най-сетне той се съгласи да й отдели десет минути в четири и четиридесет в петък следобед. Лита избра строг тъмнозелен костюм с пола, стигаща точно до коляното, чифт официални обувки на нисък ток и чорапогащник от „Уолдорф“. Сложи съвсем лек и свеж грим, пристегна косата си на френска плитка, опитвайки да изглежда малко по-възрастна, и добави чифт семпли перлени обици. Искаше Джослин Уилсън да види в нея сродна душа. Вярно, сега той бе от висшата класа — като Ланкастърови, но произхождаше от бедно семейство. Баща му бил окаян комарджия и се налагало майка му да прекарва дълги часове в изнурителна работа, за да издържа семейството, включително и зад щанда в магазин. Сега тя самата пазаруваше в „Хародс“. Уилсън бе пропуснал ходенето в университет, за да започне да печели пари. И бе много добър в това.
Лита му се възхищаваше. Не бе позволил на рецесията и разтърсваната от индустриални стачки британска икономика да го забави. Знаеше, че той не работи с много жени в бизнеса, но предпочиташе да вярва, че е човек без предразсъдъци.
Всичко зависеше от това дали ще го убеди, че тя може да му спечели много пари.
Беше се подготвила най-старателно. Имаше цял куфар с изрезки, предишни кампании в Ню Йорк и оценки. Предварително бе планирала всеки детайл от срещата, включително и какъв парфюм ще използва. Сега седеше върху махагонов стол в офиса му, а сърцето й биеше като полудяло.
Прехвърлилата петдесетте секретарка на Уилсън с шотландски акцент, строго официална и представителна в карирания си костюм, дойде при нея. Гласът й звучеше сериозно като на библиотекарка:
— Госпожице Моралес, господин Уилсън ви очаква.
Времето бе дошло.
Двадесет и осма глава
— Трябва да разберете, госпожице Моралес, че за мен е много необичайно да обсъждам бизнеса си със…
Уилсън, над петдесетте и облечен в безупречен костюм, махна с ръка към Лита. Офисът му изглеждаше точно както очакваше — строг, с тъмночервени тапети и маслени картини по стените, бюро от тъмно и лъскаво дърво, а столът под нея бе с черна кожена тапицерия.
— С една млада жена ли? — подсказа му тя.
Той присви очи.
— Да не сте от онези войнствени феминистки, госпожице Моралес?
Тя само сви рамене.
— Единствената ми кауза е моята компания. „Ню Уейв“ е малка агенция, господин Уилсън, но сред клиентите ни са доста престижни фирми, благодарение на предишната ми работа за „Дохъни Инкорпорейшинън“ в Манхатън…
Той леко се прокашля.
— Познавам работата ви, госпожице Моралес, иначе не бих се съгласил да се срещнем. Всъщност нашият ферибот за Скандинавия изгуби част от пазарния си дял в последно време, което е доста неприемливо, и ако цените ви са значително по-ниски от тези на конкурентите ви, готов съм да разгледам предложението ви за тази поръчка.
— Значително по-ниски ли?
— Ще се наложи сериозно да намалите таксите си, за да се установите от тази страна на Атлантика, което, вярвам, бързате да сторите.
Лита се усмихна, преди да успее да се сдържи. Нагъл тип. Харесваше й как разсъждава.
— Ако ми позволите, господин Уилсън, предпочитам да ви отправя контрапредложение. Отнася се до офертата, която сте направили наскоро към „Ланкастър Холдингс“.
— Едва ли ми е нужна реклама за това — пренебрежително махна с ръка той.
— Сър — малко нервно каза Лита, — ако ми позволите да ви представя предложението си, ще приключим срещата за по-малко от осем минути.
Той се облегна назад в стола и допря върховете на пръстите си, давайки й знак да продължи.
— „Ланкастър Холдингс“ е малко необичаен случай за вашата компания. Те реализират малка печалба, имат уместно финансиране, търсят купувач и се надяват да намалят драстично разходите си. Ако представят ситуацията добре, акционерите им може да решат, че си струва да запазят акциите си, макар да не са получавали дивиденти от години. Вие търсите да изкупувате на изключително ниска цена. Освен това досега не сте загубвали сливане. Репутацията ви кара по-малките фирми просто да вдигнат ръце и да продадат всичко.