![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Тя се отдалечи от леглото. Оглеждаше стаята, сякаш се опитваше да я прецени съвсем безпристрастно, както подхождаше към всичко.
Майкъл и? посочи, че единствено на тавана в тази стая има гипсови орнаменти като на долния етаж. Посочи и? и красивата дърворезба над прозорците. Имаше и кристален полилей, сега покрит с прах, ограден от красив гипсов орнамент. Леглото обаче беше огромно и дори грозно.
- Не прилича на останалите - каза тя.
- Да, по-ново е, фабрично. Американско. Продавали са се милиони такива в края на миналия век. Вероятно Мери Бет го е купила.
- Спряла е времето, нали?
- Кой, Мери Бет ли?
- Не, отвратителната Карлота. Просто е спряла времето в тази къща. Накарала е всичко да замре. Не мога да си представя как са расли децата. Та тук не се вижда нито една играчка, нищо.
- Плюшени мечета например - прошепна Майкъл. Деидре не беше ли споменала нещо за плюшени мечета в градината в Тексас?
Роуан сигурно не го чу, защото каза:
- Е, нейното царуване свърши. - Но в гласа и? не се долавяше нито триумф, нито облекчение.
Тя внезапно тръгна към леглото, взе малката гипсова Богородица с откритото сърце и я запрати към отсрещната стена. Тя падна на мраморния под на отворената баня и се разби на три неравни парчета. Роуан се взираше шокирана в тях, като че не можеше да повярва, че го е направила.
Той беше изумен. Завладя го някакво ирационално и напълно глупаво суеверие. Света Богородица, разбита на пода. Искаше да каже нещо, някаква магическа думичка или пък молитва, за да поправи стореното; или пък да хвърли шепа сол през рамо и да чукне на дърво. В този миг някакво блещукане в сенките привлече вниманието му. На масичката до леглото имаше сияеща купчинка.
- Роуан - повика я тихо той и плъзна пръсти по задната част на врата и?. - Виж, там на масата.
Беше кутия за бижута. Отворена. А до нея имаше кадифено портмоне с цели купчини златни монети, нанизи перли, всякакви скъпоценни камъни, стотици малки искрящи брилянти.
- Господи боже! - прошепна Роуан. Заобиколи леглото и се втренчи в скъпоценностите, сякаш всеки миг можеха да помръднат.
- Можеш ли да повярваш? - обади се Майкъл. Той самият не знаеше дали да вярва на очите си. Дали не бяха фалшиви? Бяха като на филм. Не можеха да са истински.
Тя го погледна и каза тихо:
- Майкъл, ще ги докоснеш ли? Моля те…
Той поклати глава.
- Не, не искам.
Тя мълчеше, потънала в мисли, очите и? изгубиха фокус. Обгърна се с ръце, както винаги, когато беше разстроена, сякаш нещастието я караше да мръзне.
- Майкъл, моля те, докосни нещо нейно. Нощницата и? или леглото.
- Не искам, Роуан. Те казаха, че не бива да…
Тя сведе поглед, косата и? падна върху очите.
- Роуан, няма да разбера нищо. Ще се объркам напълно. Ще видя как сестрата я облича или може би лекарят, или пък кола, преминала пред очите и?. Не знам как да използвам силата си. Аарън се опита да ме научи, но не съм много добър. Ще видя нещо грозно, нещо противно. Страх ме е, защото тя е мъртва. В началото постоянно докосвах разни неща, но вече не мога. Повярвай ми…
- Ами ако видиш щастие? Ако видиш нещо красиво. Като онази жена в Лондон, която е докоснала нощницата и?.
- Наистина ли го мислиш? Хората в Таламаска не са непогрешими. Те са просто хора.
- Не, не са просто хора. Те са като мен и теб. Имат свръхестествени способности.
Говореше меко, без яд, но той знаеше как се чувства. Отново се загледа в свещите, после и в строшената статуя в банята и изведнъж си спомни за майските процесии, за огромната статуя на Девата, клатушкаща се над тълпата по улиците. Хиляди цветя. А после се замисли за Деидре - Деидре и Аарън в онази ботаническа градина. «Искам нормален живот.»
Заобиколи леглото и отиде до старомодната тоалетка. Отвори горното чекмедже. Бели нощници от мек памук, лъхащи на сладък парфюм. И леки летни роби от естествена коприна.
Извади една нощница - съвсем фина, без ръкави, с десен на бледи цветя. Остави я на купчина върху тоалетката и свали ръкавиците си. Притисна плътно длани и после докосна дрехата. Затвори очи.
- Деидре. Виждам само Деидре.
Пред очите му се разкри някакво огромно пространство. В сумрака видя стотици лица, чу гласове, стонове, писъци. Беше непоносимо. Някакъв мъж вървеше към него, като газеше през телата на останалите! «Не, спри!» Изпусна нощницата. Остана със затворени очи, опитваше се да си спомни какво бе видял, въпреки че се страхуваше от образа на този кошмар. Стотици скупчени хора и някой му говореше бързо, саркастично. «Господи, какво беше това?» Той се втренчи в ръцете си. Беше чул нещо като барабан, който отмерваше марш… Звучеше му познато.