![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Това ли искаше от мен, да се върна, да докосвам разни неща и да разбера? Дебора, къде си?
Дали не му се присмиваха? Образът на Еужения с парцал за прах. Не ти! Махай се. Искам да видя мъртвите, не живите. Това не беше ли смехът на Жулиен? Някой плачеше, бебе в кошарка, нисък монотонен глас проклинаше на английски: ще те убия, ще те убия, ще те убия…
- Стига, спри, стига…
- Не, не мога. Останаха бурканите. Нека свърша веднъж завинаги с всичко това.
Изблъска я настрани, отново изумен от силата, с която се опитваше да го възпре. Отвори рязко вратата към стаята с бурканите. Боже, само да можеха да замълчат, само това бебе да спреше да реве, старицата да проклина, а онзи глас на френски… «Не мога.»
Бурканите.
Откъм стълбището нахлу по-свеж въздух и за миг поразнесе ужасната воня. Майкъл стоеше, запушил ушите си с ръце, и гледаше бурканите. Пое си дълбоко дъх, но миризмата нахлу в дробовете му. Роуан го гледаше. Това ли искаш да докосна? А те искаха да се върнат, като огромен воал, който се спускаше около него. Но нямаше да им позволи. Концентрира се върху бурканите. Пое си отново дъх.
Миризмата бе силна, но не можеше да го нарани. Ето. Той протегна ръка в някак потрепващата грозна светлина и докосна мръсното стъкло. През разперените си пръсти видя да го гледа някакво око. «Боже господи, това е човешка глава.» Но какво долавяше от самия буркан, какво прииждаше през измъчените му пръсти? Нищо, съвсем слаби образи на нещото вътре. Като че над него се спусна някакъв облак, който замъгли и образи, и звуци, опитваше се да се сгъсти, но отново се разпадаше. Но бурканът се виждаше, сияеше.
Пръстите му задраскаха по восъчния печат.
Роуан стоеше на прага, от плът и кръв, красива.
Той строши печата, отвори буркана и пъхна ръка в течността. Смрадта блъвна към него като отрова. Догади му се, но не спря. Сграбчи главата за косата, но тя се изплъзваше като плавей.
Главата се разпадна на парчета. Късчета от плътта се издигнаха към стъклото, докосваха китката му. Но той не пускаше, палецът му потъваше в изгнилата буза. Извади я, бурканът падна и смрадливата течност се разля по целия под. Държеше главата - за миг я видя да говори, да се смее, чертите бяха подвижни, но главата беше мъртва, косата беше кафява, очите - налети с кръв, но също кафяви, от мъртвата говореща уста струеше кръв.
Да, Майкъл, ще имам плът и кръв, когато от теб ще са останали само кости.
Ето го и целият човек. Седи на леглото, гол и мъртъв, и все пак жив, защото в него е Лашър, размахва ръце, отваря уста. До него стои Маргьорит, с раздърпана коса. Сложила е ръце на раменете му, широката и? пола от тафта е разперена около нея като кръг от червена светлина. Тя държи мъртвеца, точно както Роуан се опитваше да го държи сега.
Главата се изплъзна от ръцете му и падна на мокрия под. Майкъл се свлече на колене. Господи! Прилошаваше му. Щеше да повърне. Почувства конвулсия и болка в гръдния кош. Повърна. Не можа да се сдържи. Обърна се към ъгъла, опита се да допълзи дотам, но просто всичко се изля от него.
Роуан го държеше за рамото. Когато ти е толкова зле, изобщо не ти пука кой те докосва.
Отново видя мъртвеца на леглото. Опита се да и? каже, но устата му беше пълна с повръщано. Господи. Погледна към ръцете си. Мръсотията беше по целия под, по дрехите му.
Но все пак стана на крака. Посегна към дръжката на вратата, но тя се изплъзна от пръстите му. Изблъска от пътя си Жулиен, Мери Бет и накрая Роуан и заопипва по пода за главата. Тя се бе пръснала като презрял плод, като диня.
- Лашър - прошепна той на Роуан и избърса устата си. - Лашър, в тази глава, в тялото на мъртвец.
А останалите? Боже, всичките бяха пълни с глави. Господи боже! Майкъл взе друг буркан, разби го в дървения рафт и зеленикавите останки се изсипаха от него. Бяха меки, изгнили и се разпльокаха като огромно зелено яйце на пода, разкривайки тъмен череп. Майкъл го докосна и той се сплеска под пръстите му, лицето се разпадна.
Да, Майкъл, когато от теб ще останат само кости, като тези, които държиш сега.
- На това ли му викаш плът? - извика той. - На това ли! - Изрита изгнилата глава, хвърли черепа и ритна и него. Беше като гумен. - Няма да я имаш, никога, за нищо на света.