![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Роуан вдигна глава към прозорците на стаята на Жулиен. Дали мислеше за Анта?
- Усещам как проклятието се вдига от тази къща - прошепна тя. - Така е било писано. Ние с теб да дойдем тук и да се обичаме.
Да, така е, помисли си той, но незнайно защо не го изрече. Може би просто покоят му вдъхваше някакво страхопочитание, може би просто се страхуваше да предизвика невидимото, което ги наблюдаваше.
- Това са солидни тухлени стени, Роуан - продължи Майкъл. - Някои са дебели по половин метър. Представяш ли си. Отвън къщата е измазана така, че да прилича на каменна. Такава е била модата. Виждаш ли жлебовете по боята? Искали са да изглежда като лятна къща, построена от огромни каменни блокове.
- Тази къща е истинска мешавица от стилове - добави след малко. - Решетки от ковано желязо, коринтски, дорийски и йонийски колони, врати в ориенталски стил…
- Да, с форма на ключалки - каза тя. - Знаеш ли къде видях такава врата? На гробницата. Контурът и? беше издълбан на върха на гробницата.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами просто същият контур, издълбан под покрива. Изглеждаше точно като тези врати, ако, разбира се, не са искали да изобразят именно ключалка. Ще ти покажа. Може да идем днес или утре. Точно до главната алея е.
Незнайно защо, това го притесни. Контур на врата, издълбан на гробница. Мразеше гробищата, а гробниците - още повече. Но рано или късно щеше да се наложи да я види. Продължи да говори, опитваше се да се отърси от неприятното усещане, искаше да се отдаде само на съзерцанието на къщата, окъпана сега от прекрасната слънчева светлина.
- А от северната страна пък има прекрасни италиански прозорци, което е съвсем различно архитектурно влияние. Но все пак всичко изглежда в хармония. Къщата е построена точно за този климат, с високи петнайсет стъпки тавани. Тя е като огромен капан за светлината и хладния бриз, същинска крепост срещу жегата.
Роуан го прегърна през кръста и влязоха вътре. Тръгнаха към дългото сенчесто стълбище.
- Виж, мазилката още се държи - рече Майкъл. - Със сигурност е оригиналната, но е майсторски изработена. Вероятно са направили ръчно тези орнаменти. Не се вижда и най-малката цепнатина. Ако слезем в подземието, ще видим, че стените продължават дълбоко надолу, а подпорните колони са огромни и масивни. Няма начин да е иначе. Всичко е толкова стабилно, устойчиво.
- Да, но когато я видях за първи път, ми се стори безнадеждно запусната.
- Представи си, че тези стари тапети ги няма, боядисай стените в топли ярки цветове. Представи си пода чист и сияещ.
- Сега това е наше. Вече ние пишем историята.
- Историята на Роуан и Майкъл - каза той с лека усмивка. Поспря на върха на стълбището. - Тук нещата изглеждат по-прости. Таваните са с около фут по-ниски, мащабът е по-малък.
Тя се засмя и поклати глава.
- И колко високи са тези по-малки стаи, към четири метра?
Обърнаха се и тръгнаха по коридора към първата спалня в предната част на къщата. Прозорците и? гледаха към предната и страничната веранда. Молитвеникът на Бел лежеше на скрина, на корицата му със златни букви бе изписано името и?. На ръждясали прашни куки висяха фотографии с прогнили рамки.
- Отново Жулиен. Той трябва да е - каза Майкъл. - И Мери Бет. Виж, Роуан, тя доста прилича на теб.
- Да, всички така казват.
Броеницата на Бел, с името и?, гравирано на гърба на разпятието, лежеше на възглавницата на старомодното легло с подпори. От пухената завивка се вдигна прах, когато Майкъл я докосна. На балдахина беше избродиран венец от рози.
Всичко изглеждаше доста мрачно - от избелелите тапети на цветя до тежките гардероби, които се бяха килнали леко напред. Килимът се беше разнищил и цветът му не се различаваше от праха. Клоните на дъбовете надничаха като призраци през завесите от шантунг. Банята беше чиста и съвсем обикновена - плочките сигурно бяха слагани по времето на Стела. Имаше огромна стара вана, каквито все още можеш да видиш в старите хотели, висока мивка и купчина прашасали хавлии на поставката от ракита.
- Боже, това е най-хубавата стая - рече Роуан зад гърба му. - Югозападно изложение. Помогни ми да отворя прозореца.
Двамата натиснаха упоритата рамка.
- Все едно си в къщичка на дърво - каза Роуан и излезе на големия балкон. Погали жлебовете на една коринтска колона и се загледа в преплетените клони на дъбовете. - Виж, катерица. О, две са. Изплашихме ги. Толкова е странно. Все едно сме в гората и ако поискаме, можем да се покатерим по клоните. И да стигнем по тях чак до небето.