![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл я гледаше, без да продума. Бе взела една фина чаша със столче и я въртеше на слабата светлина.
- Толкова са изящни, толкова изкусителни - каза Роуан. - Не съм си и помисляла, че някой още може да живее така днес, в Америка. Изглежда ми толкова странно. Пътувала съм из целия свят, но не съм виждала дом като този. Сякаш времето е спряло напълно.
Майкъл се усмихна.
- Не, тук просто всичко се променя много бавно. И слава богу.
- Да, изглежда като излязло от сънищата. Имам усещането, че съм мечтала точно за такъв живот, сънувала съм го, но още със събуждането съм забравяла всичко. И все пак нещо в мен като че помни, нещо ме караше да се чувствам чужда на света, в който живеех.
Излязоха на слънчевата светлина, обиколиха плувния басейн и разгледаха порутената кабина.
- Все пак изглежда солидна - каза Майкъл, след като огледа плъзгащите се врати, умивалника и душа. - Може да се ремонтира. Направена е от кипарисови дъски, а тръбите са медни. Нищо не може да разруши кипариса. Мога да оправя всичко само за няколко дни.
Върнаха се сред високата трева, където някога се бяха издигали пристройките. От тях бе останала само печална на вид дървена конструкция в края на имота.
- Е, не е толкова зле - рече Майкъл, докато се взираше през прашните мрежи. - Вероятно тук са живеели прислужниците. Било е нещо като гарсониера.
Тук се издигаше и големият дъб, при който Деидре бе търсила усамотение. Извисяваше се поне осемнайсет стъпки над главите им. Короната му беше гъста, прашна и натежала от жегата. Сигурно беше прекрасен през пролетта. Групички бананови дървета се гушеха като чудовищно избуяли треви в кръпките слънчева светлина. Дългата красива тухлена стена се простираше по цялото протежение на имота, обрасла с бръшлян и глициния чак до пантите на портата откъм Честнът стрийт.
- Глицинията още цъфти - каза Майкъл. - Обожавам лилавите и? цветове - когато минавах оттук, обичах да ги докосвам, да гледам как потрепват мъничките листенца.
Защо, по дяволите, да не свали ръкавиците, за да докосне нежните цветове?
Роуан стоеше със затворени очи. Дали слушаше птиците? Майкъл се загледа в дългото задно крило на къщата, във верандите за слугите с белите дървени перила и бели решетки. Беше щастлив, неимоверно щастлив. Беше си у дома.
У дома. Та той не бе живял на подобно място. Но бе обичал тази къща, дори отдалече. Сякаш винаги бе живял в нея. Когато бе надалече, копнееше за нея, мечтаеше за нея…
Не можеш да си представиш колко голяма е опасността…
- Майкъл?
- Да, скъпа? - Целуна я, косата и? ухаеше превъзходно, слънчево. Кожата и? блестеше от топлината. Видението обаче се стопи. Той отново отвори широко очи на ослепителната светлина и се потопи в приспивното жужене на насекомите.
Мрежа от лъжи…
Роуан вървеше пред него във високата трева.
- Тук има някакви плочи. - Гласът и? звучеше съвсем слаб. - Навсякъде са.
Крачеше след нея към предната част на градината. Там намериха малки гръцки статуи, гипсови сатири, красиво обветрени от времето, които надзъртаха със слепи очи изпод избуялия чемшир. Мраморни нимфи се криеха сред гъстите восъчни листа на камелиите, а малките жълти цветчета на лантаната сияеха на слънцето.
- Наричахме ги яйца с бекон - каза Майкъл и откъсна едно стръкче за нея. - Виж, цветчетата са кафяви и жълти, опъстрени с оранжево. А тук има и сини. А онези там са циганчета, има и ружи - едрите сини цветове до верандата наричахме алтея.
- Алтея, красиво име.
- Пълзящото по мрежата растение се казва върбинка, или коралов венец, но ние я наричахме планинска роза.
Между пъстрата плетеница на растенията се виждаше старият бял стол на Деидре.
- Трябвало е да подрежат цветята, за да може тя да гледа навън - каза Майкъл. - Виж как са превзели цялата мрежа и почти са задушили бугенвилията. Тя е най-красива, нали?
Да, виолетовите и? цветове просто сияеха на светлината.
- Господи, колко пъти съм се опитвал да наподобя всичко това в някой малък заден двор в Калифорния, преди да дам ключа на собственика. След като съм окачил дантелени пердета на прозорците и съм положил дъбовия паркет… А тук всичко цъфти в изобилие, от само себе си…
- И е твое. Наше. - Колко невинна изглеждаше сега, колко искрена беше меката и? усмивка.
Хвана ръката му и стисна дланта в черна ръкавица.
- Ами ако къщата е изгнила отвътре? Ако не може да се поправи.
- Ела тук и погледни. Виж как верандите за слугите се издигат нагоре? Значи фундаментът е в добро състояние. На първия етаж не се виждат никакви течове, не е избила влага. Нищо! Едно време тези веранди са били нещо като коридори, откъдето са минавали слугите. Затова и прозорците са толкова високи и започват от самия под, защото са по-скоро врати. Никоя от тях не е пропаднала. А от тази страна идва влажен вятър откъм реката. Всъщност в целия град къщите са строени така, че да се отварят за речния бриз.