![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл изпробва с крак гредите на балкона.
- Стабилни са, като всичко останало. Дори железните перила не са ръждясали. Все пак имат нужда от една боя. - И на покрива нямаше течове.
Този дом просто бе чакал всичките тези години да бъде ремонтиран. Майкъл спря и свали сакото си. Жегата най-после го беше победила, дори тук, където се усещаше бризът от реката.
Преметна го на рамо.
Роуан стоеше със скръстени ръце, облегната на железните перила.
Той гледаше надолу, през плетеницата на малките маслинени дръвчета, към предната порта. Виждаше се там, като момче, съвсем ясно. Но Роуан плесна с ръце и го поведе отново към стаята.
- Виж, има врата към съседната спалня. От нея също се излиза на страничния балкон.
Той се взираше в една овална фотография? Стела? Да, сигурно беше Стела.
- Няма ли да е прекрасно? Ще си направим тук всекидневна.
Той погледна към молитвеника с изписаното в златно име «Бел Мейфеър». За миг се зачуди дали да не го докосне. Бел беше описвана като сладка, добра жена.
Как би могла тя да те нарани? От колко време си в тази къща и още не си използвал силата си.
- Майкъл?
Не, не можеше да го направи. Ако започнеше, щеше ли да спре? Това можеше да го убие, щеше да мине през него като електричество, щеше да го ослепи, неизбежно щеше да го ослепи. Потокът от образи щеше да нахлуе в него като мътна вода, като какофония от гласове. Не. Не ти трябва. Никой не те кара да го правиш.
Сви се от мисълта, че някой внезапно може да го накара, да свали ръкавиците му и да го накара насила да докосне предметите. Беше го страх.
Роуан го викаше. Той погледна за последно молитвеника, преди да продължи нататък.
- Това сигурно е била стаята на Мили. Има и камина. - Роуан стоеше пред висока тоалетка. Държеше някаква кърпичка с монограм. - Тези стаи са като светилища.
Отвъд високия прозорец се виждаше бугенвилията, която бе превзела напълно верандата и дори металните перила не се виждаха от нея. Отдолу беше верандата, на която бе седяла Деидре. Но тук нямаше мрежа.
- Да, във всички стаи има камини - каза той разсеяно, не можеше да откъсне поглед от лилавите цветове на бугенвилията. - Трябва да огледам огнеупорните тухли в комините. В тези камини никога не са горили дърва, само въглища.
Сега в тях обаче имаше газови горелки и това му харесваше. От много време не беше виждал малките синкави пламъчета, които правеха зимния сумрак така уютен.
Роуан стоеше пред вратата на дрешника.
- На какво мирише?
- За бога, Роуан Мейфеър, никога ли не си виждала дрешник, който мирише на камфор?
Тя се засмя.
- Никога не съм виждала толкова стар дрешник, Майкъл Къри. Никога не съм живяла в стара къща, нито пък съм отсядала в стар хотел. Моите осиновители държаха всичко да е много модерно. Обичаха ресторанти на покривите на сградите, само от стъкло и месинг. Не можеш да си представиш докъде стигаха, само и само да са в крак с модата. Ели не можеше да понася нищо старо или използвано. Всяка година изхвърляше дрехите си.
- Сигурно сега се чувстваш като на друга планета.
- Не, не бих казала. Като че просто съм попаднала в друго измерение - отвърна тя някак глухо. Докосна дрехите по закачалките. За него те изглеждаха просто като сенки. - Като си помислиш само, че двайсети век е към края си, а тя е преживяла целия си живот в тази стая. - Отстъпи назад. - О, този тапет е ужасен. Виж, там има някакъв теч.
- Не е нищо сериозно, скъпа. Просто малък теч. Нормално е в толкова голяма къща. Но ми се струва, че мазилката е заминала.
- Как така заминала?
- Твърде стара е, за да може да се закърпи. Виж как се рони. Ще трябва да оправим и тавана. - Сви рамене. - Ден-два работа.
- Ти си гений.
Той се засмя и поклати глава.
- О, тук има и стара баня. Всяка стая си има баня. Опитвам се да си представя всичко чисто и подредено…
- Аз си го представям - рече той. - Знам точно как да го оправя.
Стаята на Карлота беше последната голяма спалня в края на коридора - приличаше на огромна сумрачна пещера, с черно легло с четири подпори, покрито с балдахин от тафта. Имаше и няколко зловещи столове с калъфи. Миришеше на застояло. По лавиците стояха наредени юридически книги и справочници. И тук имаше молитвеник и броеница, като че оставени само преди миг. На шкафчето лежаха белите ръкавици на старицата, а до тях - обеци с камеи и кехлибарена броеница.
- На такива броеници им викахме бабешки - каза Майкъл. - Бях ги забравил. - Той посегна да я докосне, но бързо отдръпна ръка като опарен.