![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- И на мен не ми харесва тук - прошепна Роуан. Тя се сгуши до ръката му, сякаш изведнъж и? бе станало студено. Или страшно. - Не искам да пипам нещата и?. - Гнусеше се от дрехите в гардероба, от старите мебели, колкото и да бяха красиви.
- Райън ще се погрижи за всичко - добави тя, но стана още по-неспокойна. - Той каза, че Джералд Мейфеър ще дойде и ще и? изнесе нещата. Завещала ги на баба му. - Сепна се и се обърна стреснато. Втренчи се почти гневно в огледалото между страничните прозорци. - И тук мирише на камфор. Но и на нещо друго.
- На върбинка и на розова вода - каза Майкъл. - Ето го шишенцето. Слагат такива в пансионите в Северна Калифорния.
- Да, ама ми се струва зловещо и унило.
Тръгнаха към задната врата на стаята, която водеше към къс коридор и няколко стъпала. Горе имаше две малки стаи, една след друга.
- Едно време тук са спели слугините - обясни Майкъл. - Едната стая сега е на Еужения. Всъщност оттук се влиза в крилото за слугите, но не ми се вярва някога да са ползвали междинната врата, защото тя е направена наскоро. Избили са я в стената. Едно време слугите са влизали в главната къща единствено през онази веранда.
В края на крилото се виждаше мътна светлина.
- Това стълбище води към кухнята. А тази стара баня тук е на Еужения. Навремето черните слуги не са ползвали банята на белите. Сигурно вече си чувала доста за тия порядки.
Свиха към по-голяма стая. Роуан пристъпваше предпазливо по избелялата черга, Майкъл вървеше след нея. Отиде до прозореца и леко дръпна крехката завеса, за да погледне към тротоара на Честнът стрийт и изящната фасада на огромната къща отсреща.
- Виж, и тази къща е отворена към реката - каза Майкъл и посочи сградата. - Но там пристройките за каретите още стоят и дъбовете не са изсечени. Виж как се лющи хоросанът от тухлените стени. Той също е направен като имитация на камък.
- От всеки прозорец виждаш само дъбове - каза Роуан, говореше тихо, като че да не обезпокои наслоения прах. - А небето е толкова наситеносиньо. Дори светлината е по-различна тук. Някак мека, като във Флоренция или Венеция.
- Така е.
Той отново се вгледа тревожно във вещите на старата жена. Може би погнусата на Роуан се бе предала и на него. С отвращение си помисли какво ли би било да свали ръкавиците и да докосне нещо на Карлота.
- Какво има, Майкъл?
- Хайде да се махаме оттук - каза той под нос, хвана я за ръката и я поведе към главния коридор.
Тя го последва доста неохотно към стаята на Деидре. Погнусата и объркването и? ставаха все по-силни. Все пак трябва да завърши това пътуване. Очите и? опипваха жадно старите фотографии и малките викториански столове. Майкъл я прегърна, когато тя се втренчи в отвратителното петно на матрака.
- Ужасно е. Трябва да извикам някой да го почисти - рече той.
- Аз ще го почистя.
- Не, аз ще го почистя. Нали каза, че мога да наема хора за всичко. Е, ще се погрижа и за това.
Той също се вгледа в петното - беше голямо и овално, лепкаво в средата. Дали жената бе кървяла на смъртното си легло? Или пък просто се бе изпускала в жегата на тази ужасна стара стая?
- Не зная - прошепна Роуан, въпреки че той не бе казал нищо, и въздъхна накъсано. - Вече помолих да ми дадат картона и?. Райън ще го изиска по канален ред. Говорих с него днес. Обадих се и на лекаря, и на сестрата, Виола. Сладка старица. Каза, че обича Дикенс. Лекарят твърди, че нямало причина да я приемат в болница. Ох, тази история е просто откачена. Отговаряше ми с неохота. Нямало какво да се пита. А после каза, че най-хуманното било да я оставят да умре.
Той я притисна още по-силно и докосна с устни бузата и?.
- Какви са тия свещи и отвратителната статуя до леглото? - попита тя.
- Света Богородица. Но когато е изобразена с открито сърце, се нарича Девата с непорочното сърце. Не си спомням точно. Свещите са църковни. Когато дойдох първата нощ, видях сиянието им. Не съм си и представял, че тя умира в същия този момент. Ако знаех… Но не знаех. Тогава дори не знаех кой живее тук.
- Защо са ги запалили?
- За упокой на душата и?, когато е дошъл свещеникът. Нарича се последно причастие. Като момче бях иподякон и съм ходил със свещеника при умиращи.
- Значи са могли да направят това за нея, но не и да я заведат в болница.
- А мислиш ли, че ако беше дошла по-рано, щеше още да е жива? Аз не мисля. Пък и вече няма значение.
- И Райън казва същото. За нея нямало надежда. Преди около десет години Карлота и? спряла лекарствата, но Деидре не реагирала на нищо, нямала никакви рефлекси. Райън твърди, че са сторили всичко по силите си, но какво друго може да каже. Ще разбера, когато видя картона, и тогава ще се успокоя… или напротив.